— Да, но Мартанд твърди, че обикновено се виждат звезди дори и в облак.
— Какво знае той? — повтори Вилукис. — Познавач ли е на открития космос?
— Не — призна Черил. — В същност, мисля, че това е първото му пътуване. Но, изглежда, знае много.
— Едва ли. Слушай, иди при него и му кажи да си затваря устата. За подобни неща може да го изолираме. И ти също не повтаряй такива истории.
Черил наклони главата си на една страна.
— Честно казано, Антон, говориш, като че ли има нещо нередно. Този Мартанд, името му е Луис Мартанд, е интересен човек. Учител е на осми клас в общообразователното училище.
— Основен учител? За бога, Черил.
— Би трябвало да се вслушаш в думите му. Казва, че да преподаваш на деца е една от малкото професии, при които трябва да знаеш по малко за всичко, защото децата задават въпроси и улавят грешките.
— Е, в такъв случай може би твоята специалност би трябвало да бъде също да откриваш грешки. Сега, Черил, отиди и му кажи да млъкне, или ще отида аз.
— Добре, но преди всичко вярно ли е, че преминаваме през хидроксилен облак и че фузионната тръба е затворена?
Вилукис отвори и затвори уста. Мина доста време, преди да попита:
— Кой ти каза това?
— Мартанд. А сега отивам.
— Не — отсече Вилукис. — Почакай малко. На колко други пътници Мартанд разказа всичко това?
— На никого. Каза, че не иска да всява паника. Предполагам, че аз бях случайно там, когато това му хрумна, и не можеше да не го сподели.
— Знае ли, че ме познаваш?
Черил леко свъси чело.
— Мисля, че споменах нещо такова.
Вилукис изсумтя.
— Не предполагаш ли, че този луд старец, на когото си попаднала, е решил да опита да ти покаже колко е велик. Той иска да смае мен, но чрез теб.
— Нищо подобно — отговори Черил. — В същност той изрично ме помоли да не ти казвам нищо.
— Знаейки, разбира се, че ще дойдеш при мен веднага.
— С каква цел?
— За да ме изложи. Знаеш ли какво означава да бъдеш фузионист? Да те ненавижда всеки, да бъде срещу теб, защото си толкова необходим, защото ти…
Черил каза:
— Но какво общо има всичко това? Ако Мартанд е сгрешил, какво може да те изложи? А, ако е прав… Прав ли е, Антон?
— Е, добре, какво точно каза той?
— Естествено, не съм сигурна, че мога да си спомня всичко — каза Черил замислено. — Всичко стана след като привършихме скока, по-точно няколко часа след него. Тогава пътниците говореха само за това, че не се виждат звезди. В салона смятаха, че скоро би трябвало да последва нов скок, иначе какъв е смисълът от пътуване в открития космос без гледка. Разбира се, знаехме, че трябва да пътуваме поне един ден. Тогава влезе Мартанд, видя ме и се приближи да поговори с мен. Мисля, че ме харесва.
— А аз едва ли го харесвам.
— Казах му, че е доста скучно, като не се вижда нищо, а той — че това ще продължи още известно време и гласът му беше разтревожен. Естествено, попитах го защо говори така и той каза, че фузионната тръба е изключена.
— Кой му е казал това? — попита Вилукис.
— Обясни ми, че в една от мъжките тоалетни преди се чувало тихо бръмчене, а сега било престанало. Каза още, че на едно място в шкафа в игралната зала, там където стои шахът, стената била загрята от фузионната тръба, а същото място сега било студено.
— Тези ли са всичките му доказателства?
Черил не му обърна внимание и продължи:
— Според него не се виждат звезди, защото сме в облак от прах и фузионните тръби вероятно са спрели, тъй като нямало достатъчно водород в облака. Каза, че по всяка вероятност нямало достатъчно енергия, за да се предприеме нов скок и ако търсим водород, можело да се наложи да обикаляме с години, докато се измъкнем от облака.
Вилукис свирепо сви вежди.
— Той всява паника. Знаеш ли какво…
— Не. Заръча ми да не казвам на никого, защото това щяло да предизвика паника, а можело и да се размине. Каза ми го просто, защото току-що го беше разбрал, беше много развълнуван и трябваше да поговори с някого, но ме увери, че изходът е лесен и че фузионистът навярно знае какво да прави, така че изобщо няма за какво да се безпокоим. Но ти си фузионистът и сметнах, че трябва да попитам дали е прав за облака и дали наистина си се погрижил за това.
Вилукис каза:
— Твоят основен учител не знае нищо. Стой настрана от него. Хм, каза ли ти какъв е неговият така наречен лесен начин?
— Не. Трябваше ли да го попитам?
— Не. Защо да го питаш? Какво може да знае той. — И веднага добави: — Добре, попитай го. Любопитен съм какво има пред вид този идиот. Попитай го.
Черил кимна.
— Спокойно мога да го попитам. В беда ли сме?