Вилукис отвърна кротко:
— Остави това на мен. Не сме в беда, докато аз не кажа.
Дълго гледа затворената врата, след като тя излезе. Беше и ядосан, и разтревожен. Какво целеше този Луис Мартанд, този основен учител със сполучливите си догадки?
Ако накрая пътуването наистина се проточи, на пътниците ще трябва да се съобщи внимателно, иначе никой няма да го преживее. Ако Мартанд го раздрънка на всеки, който надава ухо…
Вилукис щракна и изключи комбинацията за повикване на капитана почти ожесточено.
Мартанд беше слаб и спретнат. Устните му сякаш бяха готови да се разтворят в усмивка, макар че лицето и поведението му издаваха вежлива сериозност; такава сериозност, която преливаше в очакване, като че ли той все изчакваше събееедника си да му съобщи нещо наистина важно.
Черил му каза:
— Разговарях с мистър Вилукис. Както ви е известно, той е фузионистът. Разправих му всичко, което научих от вас.
Мартанд изглеждаше изненадан и поклати глава.
— Страхувам се, че не е трябвало да го правите.
— Той наистина изглеждаше недоволен.
— Естествено. Фузионистите са много чувствителни и не обичат да им се месят външни лица.
— Усетих го веднага. Но той ме увери, че няма нищо тревожно.
— Разбира се — съгласи се Мартанд, взе ръката й и след като я погали успокоително, я задържа в своята. — Казах ви, че има лесен изход. Вероятно сега го търси. И все пак сигурно ще мине доста време, докато се сети.
— Докато се сети за какво? — попита тя и после продължи по-сърдечно: — Защо той да не се сети, щом вие сте се досетили?
— Но както знаете, той е специалист, скъпа моя госпожице. Специалистите мислят по специалността си и трудно се откъсват от нея. А ще се отнася до мен, аз просто не съм в състояние да следвам шаблона. Когато демонстрирам нещо пред класа, в повечето случаи ми се налага да импровизирам. Досега не съм бил в училище, което да разполага с миниатюрен атомен реактор, и ми се е случвало да скалъпвам газов термоелектрически генератор, когато сме били на излети.
— Какво е това газ? — попита Черил.
Мартанд се засмя. Изглеждаше доволен.
— Виждате ли? Хората забравят. Газта е вид запалителна течност. Още по-примитивен източник на енергия, който ми се е налагало да използувам много пъти, е огънят, който се разпалва чрез триене на дърво. Натъквали ли сте се някога на такова нещо? Взимате клечка кибрит…
Черил не разбираше нищо и Мартанд снизходително продължи:
— Добре, няма значение. Опитвам се да ви внуша идеята, че вашият фузионист трябва да се досети за нещо по-примитивно от сливането на ядра и това ще му отнеме известно време. А аз съм свикнал да работя с примитивни методи. Например знаете ли какво е това там навън?
Той посочи илюминатора, в който не се виждаше нищо и беше толкова безинтересен, че салонът всъщност бе безлюден.
— Облак. Облак от прах.
— Да, но какъв? Водородът е единственият елемент, който се среща навсякъде. Той е основният елемент на вселената и свръхкорабите зависят от него. Нито един кораб не може да носи достатъчно гориво, за да извършва многократни скокове или за да увеличава скоростта си почти до скоростта на светлината и после отново да я намалява. Трябва да загребваме горивото от пространството.
— Знаете ли, че това винаги ме е учудвало. Мислех, че откритият космос е празен.
— Почти празен, мила моя, и това „почти“ е вече много. Когато пътувате със скорост сто хиляди мили в секунда, можете да загребвате и да компресирате доста водород, дори ако има само няколко атома в кубически сантиметър. Но дори тези малки количества водород при постоянна фузия осигуряват цялата необходима енергия. Водородът в облаците е обикновено дори по-концентриран, но примесите могат да причинят неприятности, както в този случай.
— Откъде знаете, че в облака има примеси?
— Ако нямаше, защо мистър Вилукис е затворил фузионната тръба? След водорода най-често срещаните елементи във вселената са хелий, въглерод и кислород. Щом фузионните помпи са спрели, това показва, че има недостиг на гориво, което в случая е водород, и че се е появило нещо, което може да повреди сложната фузионна система. Не може да е хелият, който е безвреден. Вероятно има хидроксилни групи, някаква кислородно-водородна комбинация. Разбирате ли?
— Мисля, че да — отвърна Черил. — Имам обща представа за нещата от общообразователното училище и нещо си припомням. Прахът наистина представлява хидроксилни групи, прикрепени към твърди прахообразни частици.
— Или свободни в газообразно състояние. Ако е в умерени количества, дори хидроксилът не е много опасен за фузионната система, но въглеродните съединения са опасни. Най-вероятно е да има формалдехид и мисля, че е в съотношение почти едно към четири хидроксила. Разбирате ли сега?