— Не — призна Черил.
— Такива съединения не подлежат на фузии. Ако ги нагреете до няколко стотици милиона градуса, те се разпадат на отделни атоми и концентрацията на въглерод и кислород просто ще повреди системата. Но защо да не ги използуваме при обикновена температура? Под налягане хидроксилът ще се свърже с формалдехида и химичната реакция ще е безвредна за системата. Сигурен съм, че един добър фузионист поне може така да измени системата, че да извърши химичната реакция при стайна температура. Енергията от реакцията може да се събира, докато се натрупа достатъчно за нов скок.
Черил каза:
— Изобщо нищо не разбирам. Химическите реакции произвеждат съвсем малко количество енергия в сравнение с фузията.
— Съвършено права сте, мила. Но на нас не ни трябва много. Предишният скок почти изчерпа енергията, необходима за непосредствен втори скок — такива са правилата. Но аз се обзалагам, че вашият приятел, фузионистът, се е погрижил да липсва минималното възможно количество енергия, фузионистите обикновено така правят. Този малък недостиг може да се събере чрез обикновени химически реакции. И тогава, след като излезем от облака, ще попълним енергийните си резервоари, като попътуваме около седмица и можем да продължим безпрепятствено. Естествено… — Мартанд повдигна вежди и сви рамене.
— Да?
— Естествено — продължи Мартанд, — ако по някакви причини мистър Вилукис се забави, може да последват неприятности. Преди скока всеки изминат ден се изразходва енергия за нормалния живот на кораба и ако продължава така, след време химичните реакции няма да могат да набавят нужната за втори скок енергия. Надявам се, че той няма да се бави дълго.
— Но защо не му кажете? Още сега.
Мартанд поклати глава.
— Да кажа на фузионист!? Не бих могъл да го направя, скъпа.
— Тогава ще му кажа аз.
— Не. Несъмнено той сам ще се сети. Дори бих се обзаложил с вас, скъпа. Предайте му точно каквото ви казах, а също и че той вече се е досетил и че фузионната тръба работи. И, разбира се, ако съм бил прав…
Мартанд се усмихна. Черил също.
— Ще видя — отговори тя.
Мартанд замислено я проследи, с поглед, докато тя бързо се отдалечаваше и мислите му не бяха изцяло заети с предполагаемата реакция на Вилукис.
Не беше изненадан, когато като изпод земята изникна един от охраната на кораба и заяви:
— Моля елате с мен, мистър Мартанд.
Мартанд промълви:
— Благодаря, че ме оставихме да довърша. Опасявах се, че ще ми попречите.
Изминаха повече от шест часа, преди да разрешат на Мартанд да се срещне с капитана. Неговото задържане (както той го възприе) представляваше изолиране, но не строго и когато видя капитана, той изглеждаше уморен и не особено враждебно настроен.
Хансън каза:
— Докладвано ми беше, че разпространявате слухове с цел да предизвикате паника сред пътниците. Това е сериозно обвинение.
— Говорих само с един пътник, сър, и то нарочно.
— И ние разбрахме това. Веднага ви поставихме под наблюдение и имам доста изчерпателни сведения за разговора ви с мис Черил Уинтър. По-точно за втория ви разговор по въпроса.
— Да, сър.
— Защо не отидохте при Вилукис лично?
— Съмнявам се, че щеше да ме изслуша, сър.
— Или при мен?
— Може би щяхте да ме изслушате, но как щяхте да предадете информацията на мистър Вилукис? Самият вие трябваше да прибегнете до мис Уинтър. Фузионистите са големи чешити.
Капитанът кимна разсеяно.
— Какво очаквахте да стане, след като мис Уинтър предаде информацията на мистър Вилукис?
— Надявах се, че ще бъде по-малко мнителен към нея, отколкото към всеки друг; че ще се почувствува по-малко оскърбен. Надявах се да се изсмее и да каже, че всичко това е много просто и идеята отдавна му е хрумнала, че наистина загребващите устройства вече работят, за да подпомагат химическата реакция. А след като отпрати мис Уинтър, което предполагах, че ще направи бързо, ще задвижи загребващите устройства и ще ви докладва, без да споменава нито мен, нито мис Уинтър.
— Не мислехте ли, че ще отхвърли предложението ви като неприложимо?
— Съществуваше и такава опасност, но това не стана.
— Как разбрахте?
— Половин час след като ме задържаха, светлините в стаята, където бях, намаляха чувствително и не се засилиха повече. Предположих, че енергийните разходи на кораба са сведени до минимум и че Вилукис използува всичко, за да може химическата реакция да осигури достатъчно енергия за старта.