Капитанът се смръщи.
— Кое ви даде основание да смятате, че може да си играете така с мистър Вилукис? Сигурно никога друг път не сте имали работа с фузионисти, нали?
— Но аз преподавам на осми клас, капитане. Работил съм с други деца.
За миг лицето на капитана застина. После бавно се отпусна в усмивка.
— Харесвате ми, мистър Мартанд — призна той, — но това няма да ви помогне. Очакванията ви се сбъднаха — поне доколкото аз мога да съдя, и то точно така, както сте се надявали. Но разбирате ли какво стана по-късно?
— Ще разбера, ако ми кажете.
— Мистър Вилукис трябваше да прецени вашето предложение и да реши дали е практично. Наложи се да направи няколко внимателни корекции на системата, за да могат да се извършат химическите реакции, без да се осуети възможността за бъдещи фузии. Налагаше се да определи степента на максималната сигурност за системата: количеството натрупана енергия, което да се съхрани; точката, при която може да се опита безопасно запалване; видът и естеството на скока. Всичко трябваше да се извърши бързо и само фузионист можеше да го направи. Но не всеки фузионист може да се справи — мистър Вилукис е изключителен дори и за фузионист. Разбирате ли?
— Прекалено добре.
Капитанът погледна часовника на стената и включи илюминатора си. Навън бе черно както през по-голямата част на двата дни.
— Мистър Вилукис ме уведоми за часа, когато ще опита да предприеме старта за скока. Той смята, че ще успее и аз вярвам на правилната му преценка.
— Ако не успее — забеляза Мартанд мрачно, — ще се озовем в предишното си положение, но без енергия.
— Разбирам — отвърна Хансън, — и тъй като вие може да чувствувате известна отговорност, защото подхвърлихте тази идея на фузиониста, помислих, че може би искате да изживеете напрегнатите минути, които ни предстоят.
Сега и двамата мълчаха, наблюдаваха екрана, докато преминаваха първо секунди, а после и минути. Хансън не уточни крайния срок и Мартанд по никакъв начин не можеше да разбере нито колко остава до него, нито дали не беше минал. Той можеше само набързо да премества погледа си върху лицето на капитана, което запазваше заучената си безизразност. И тогава настъпи онова странно вътрешно потръпване, което почти мигновено изчезна като спазъм в стомаха. Бяха извършили скока.
— Звезди — промълви Хансън с дълбоко задоволство. Илюминаторът грейна от звезди и в този момент Мартанд не си спомняше по-хубава гледка през живота си.
— И на секундата — добави Хансън. — Великолепно. Сега нямаме енергия, но след една, най-много до три седмици ще заредим отново, а през това време пътниците ще могат да гледат.
От облекчение Мартанд се почувствува твърде слаб, за да говори.
Капитанът се обърна към него:
— А сега, мистър Мартанд… Идеята ви беше ценна. Може да се спори дали тя спаси кораба и пътниците. Може да се спори дали мистър Вилукис сам скоро щеше да се досети. Но всякакви аргументи отпадат, тъй като вашето участие не може да стане известно в никакъв случай. Мистър Вилукис се справи с голямата задача, която изискваше просто виртуозност, дори ако имаме пред вид, че вие поставихте началото. Той ще бъде похвален за това и ще му бъдат оказани големи почести. Вие няма да получите нищо.
Мартанд помълча за миг, после каза:
— Разбирам. Фузионистът е незаменим, а аз не влизам в сметката. Ако гордостта на мистър Вилукис бъде и най-малко наранена, за вас той ще бъде безполезен, а вие не можете да си позволите да го загубите. А аз — нека бъде както искате. Довиждане, капитане.
— Не е точно така — възрази капитанът, — не можем да ви вярваме.
— Нищо няма да кажа.
— Може да не възнамерявате, но всичко се случва. Не можем да рискуваме. До края на полета ще бъдете под домашен арест.
Мартанд се навъси:
— Защо? Аз спасих вас и проклетия ви кораб, и вашия фузионист.
— Именно поради това. Защото го спасихте. Така става.
— Къде е справедливостта?
Капитанът бавно поклати глава:
— Признавам, че справедливостта е дефицитна стока и понякога прекалено скъпа, за да си я позволим. Вие не можете дори да се върнете в стаята си. Няма да срещнете никого през останалото време от пътуването.
Мартанд потърка с пръст брадата си:
— Навярно не трябва да ви разбирам буквално, капитане?
— Страхувам се, че да.
— Но тук има и друг човек, който може да проговори — случайно и непредумишлено. По-добре поставете и мис Уинтър под домашен арест.
— И да удвоя несправедливостта?
— Нещастието се понася по-леко в компания — каза Мартанд.
И капитанът се усмихна.
— Може би имате право — съгласи се той.