Тогава бяха оцелели след четвърт година път. Но двадесет години… Това бе невъзможно.
Сигналната лампичка присветна три пъти, преди да я забележи. Ако капитанът идва на посещение, ще си тръгне по-бързо, отколкото предполага!
— Антон?
Гласът беше нежен и напрегнат. Раздразнението му изчезна. Вилуекис натисна бутона, за да се отмести вратата от гнездото и отново я затвори след нея.
Черил беше на двадесет и пет години, със зелени очи, издадена брадичка и червена коса. Прекрасната й фигура изпъкна на ярката светлина.
— Антон, има ли някакъв проблем?
Вилуекис успя да скрие изненадата си. Всеки фюзионист знаеше как да отговаря на непредвидени въпроси.
— Всичко е наред. Какво те кара да мислиш така?
— Един от пътниците е разтревожен. Казва се Мартанд.
— Мартанд? Какво разбира той? — После продължи подозрително. — Ти защо обръщаш внимание на някакъв пасажер? Как изглежда?
Черил се усмихна леко.
— Просто подхвана разговор в салона. На шестдесет е и е доста безобиден, въпреки че му се иска да не е така. Но не това е важното. Наоколо не се забелязват звезди. Всеки го знае, но Мартанд подчерта, че е тревожно.
— Така ли? Просто преминаваме през облак. Галактиката е пълна с такива и хиперкорабите непрекъснато се сблъскват с тях.
— Да, но Мартанд твърди, че дори и тогава се забелязват звезди.
— Какво разбира той? Да не би да е ветеран в космичните пътувания?
— Не — призна Черил. — Всъщност, това е първото му пътешествие, но изглежда знае много.
— Обзалагам се, че е така. Слушай, отиди при него и му кажи да си затваря устата! За такива изказвания би могъл да попадне в изолационното. Ти също не разпространявай подобни истории!
Черил наклони глава.
— Антон, звучиш така, сякаш наистина имаме проблем. Този Луис Мартанд е интересен човек. Преподава в училище на осмокласници.
— Прост даскал! Господи, Черил…
— Трябва да го чуеш. Той твърди, че да си учител е много интересно и трудно. Необходимо е да разбираш от всичко. Децата задават много въпроси и лесно откриват неподготвения.
— Това занимание може би ще ти хареса и на теб. Сега, Черил, отиди веднага при него и му кажи да не приказва много!
— Добре, но първо ми отговори на един въпрос. Вярно ли е, че преминаваме през хидроксилен облак и фюзионната тръба е изключена?
Вилуекис зяпна, после затвори уста. Измина доста време, преди да успее да попита:
— Кой ти каза това?
— Мартанд. Сега тръгвам.
— Не, почакай малко! На кого още този учител е обяснил това?
— На никого. Каза, че не иска да предизвиква паника. Бях там, когато обмисляше проблема. Реших, че няма да се стърпи и ще изрече нещо.
— Знае ли, че ме познаваш?
Черил сбърчи чело.
— Мисля, че споменах нещо такова.
— Не ти ли минава през ум, че този старец иска да ти покаже колко е велик — изсумтя Вилуекис. — Чрез теб иска да впечатли мен!
— Нищо подобно — отрече Черил. — Той специално подчерта, че не трябва да ти казвам нищо.
— Знаейки, разбира се, че веднага ще дотичаш.
— Защо трябва да иска това?
— За да ме изобличи! Знаеш ли какво означава да си фюзионист? Всички са против тебе, защото си незаменим, защото…
— Но какво общо има той с всичко това? Ако Мартанд греши, как би могъл да те изобличи? Ако е прав… Прав ли е, Антон?
— Какво точно каза той?
— Не съм сигурна, че си спомням всичко — отговори замислена Черил. — Случи се няколко часа, след като бяхме излетели. През това време всички говореха, че не се забелязват звезди наоколо. Бяха на мнение, че трябва да участват и в друг скок, защото какво е той без гледка. Разбира се знаехме, че трябва да пътуваме поне един ден. Тогава влезе Мартанд, видя ме и ме заговори. Мисля, че ме харесва.
— Аз пък него не го харесвам никак — вметна нацупен Вилуекис. — Продължавай!
— Казах му, че е доста скучно без гледка. Той отговори, че доста време ще бъде така. Звучеше загрижено. Естествено го попитах защо мисли така. Отговори ми, че фюзионната тръба е изключена.
— Кой му е казал?
— Каза, че на стената на игралната зала, близо до шахматната дъска, има място, което се затопля, когато тръбата работи. Това място сега било студено.
— И това е единственото му доказателство?
Черил не обърна внимание на забележката и продължи:
— Обясни, че не се виждат звезди, защото сме попаднали в прашен облак. Щом тръбата е спряна, значи в него липсва водород. Каза, че вероятно нямаме достатъчно енергия за друг старт и че търсейки водород, може да обикаляме години.