— И лишен от газообразна структура, също. За модерните двигатели хидроксилът не е толкова опасен, колкото въглеродните съединения. Най-вероятно е формалдехид в съотношение едно към четири относно хидроксила. Разбираш ли сега?
— Не — отговори простичко Черил.
— Такива съединения не могат да бъдат разцепени. Ако ги нагрееш до няколкостотин милиона градуса, те се разпадат на изграждащите ги елементи. Атомите на кислорода и въглерода ще повредят системата. Но защо да не ги използваме при обикновена температура? Хидроксилът ще реагира с формалдехида под налягане. Химичната реакция ще бъде безвредна за двигателя. Сигурен съм, че фюзионистът може да извърши реакцията при стайна температура. Отделената енергия би могла да се складира и да се използва за продължаване на скока.
— Не разбирам абсолютно нищо. Химичните реакции отделят много малко енергия, в сравнение с атомното разцепване.
— Напълно си права, скъпа, но не ни е необходима в голямо количество. От предишният старт ни е останала малко енергия. Това е благодарение на регулацията срещу втори скок. Обзалагам се, че твоят приятел е оставил резерв. Фюзионистите винаги го правят. Съвсем малко ни е необходимо, за да предизвика запалване. Химичните реакции са достатъчни в случая. Така ще излезем от облака. След около седмица ще заредим енергийните резервоари и ще продължим без проблеми. Разбира се… — Мартанд изви вежди и сви рамене.
— Какво?
— Ако господин Вилуекис протака, може да настъпят усложнения. С всеки изминат ден ние губим енергия за поддържане живота на кораба. След време енергията от химичните реакции няма да е достатъчна, за да предизвика запалване. Надявам се, да действа по-бързо.
— Защо не поговориш с него веднага?
Мартанд поклати глава.
— Да давам съвети на фюзионист? Не мога да направя това, скъпа!
— Тогава отивам аз!
— Не го прави, той сам ще се досети. Всъщност, защо не се обзаложим? Предай му точно това, което ти обясних. Изрази моята увереност, че той вече е нагласил фюзионната тръба за действие. Ако съм прав…
Мартанд се усмихна.
Черил отвърна на усмивката му.
— Разбирам — каза тя.
Мартанд я гледаше как бързо се отдалечава. В тоя момент със сигурност не мислеше за облога.
Не беше изненадан, когато охраната на кораба изникна неочаквано пред него.
— Моля, последвайте ме, господин Мартанд!
— Благодаря, че ми разрешихте да довърша. Мислех, че няма да го направите.
Изминаха почти шест часа, преди да го заведат при капитана. Бяха го затворили в изолационното, което не бе чак дотам изнурително. Капитанът изглеждаше изморен, но не толкова враждебен.
— Докладваха ми, че разпространявате слухове, имащи за цел да всеят паника сред пътниците. Това е сериозно обвинение.
— Разговарях само с едно момиче, сър. Направих го нарочно.
— Разбрахме това. Поставих ви под надзор веднага след първия ви разговор с госпожица Черил Уинтър. Разполагам с пълен запис на обясненията ви.
— Разбирам, сър.
— Очевидно целта ви е била тя да предаде думите ви на господин Вилуекис?
— Точно така.
— Защо не отидохте лично при него?
— Съмнявам се, че би ме изслушал, сър!
— Можехте да дойдете при мен?
— Вие ще ме чуете, но как ще предадете информацията на господин Вилуекис? Бихте използвали госпожица Уинтър за тази цел. Фюзионистите са особени хора.
Капитанът поклати глава отнесено.
— Какво очаквахте, след като госпожица Уинтър му предаде разговора ви? — попита той.
— Надявах се, сър, че той ще се чувства по-малко заплашен, ако тя разговаря с него и няма да се дърпа. Надявах се просто да се изсмее и да каже, че отдавна е обмислил този вариант. Че всмукването е започнало с цел провеждане на химичните реакции. После да се отърве от гостенката си и да забрави за нас двамата.
— Не ви е минало през ум, че може да отхвърли вашата теза като неприложима?
— Имаше малка вероятност за това, но не се случи.
— Как разбрахте?
— Защото половин час след моето затваряне, светлината в стаята започна да примигва. Това, за мен, означаваше, че Вилуекис е ограничил енергийната консумация до краен предел. Предизвикал е химичните реакции, за да осигури енергия за запалването.
Капитанът се намръщи.
— Какво ви дава основание да мислите, че може да манипулирате господин Вилуекис? Никога до сега не сте имали работа с фюзионист, нали?
— Но преподавам на осмокласници! Винаги съм се занимавал с деца.
За момент изражението на капитана не се промени. После той бавно се усмихна.
— Харесвате ми, господин Мартанд, но това няма да ви помогне. Очакванията ви се оправдаха и знаете ли какво последва?