— Вие ще ми кажете.
— Господин Вилуекис веднага приведе в действие вашето предложение. Трябваше да нагласи системата внимателно, за да осигури безопасност на бъдещото разцепване. Освен това трябваше да прецени точно капацитета на реакциите и количеството складирана енергия. Всичко трябваше да бъде направено така, както само фюзионист го умее. На практика не всеки такъв специалист може да го извърши. Господин Вилуекис е изключение сред тях. Разбирате ли?
— Да.
Капитанът погледна часовника на стената и нагласи визьора си. Гледката продължаваше да бъде тъмна, както през изминалите два дена.
— Господин Вилуекис ме информира в колко часа ще настъпи запалването. На мнение е, че няма да имаме проблем и аз му вярвам.
— Ако не успее, връщаме се в изходното положение, с тази разлика, че ще имаме недостиг на енергия.
— Известно ми е — каза Хенсън. — Като човек, дал идеята на фюзиониста, сигурно изпитвате известна отговорност. Предлагам ви заедно да прекараме оставащите няколко минути.
Двамата мъже мълчаливо наблюдаваха екрана. Минутите летяха бързо. Хенсън не беше споменал точния час и Мартанд не знаеше дали очакват вече напразно. Той само местеше поглед от часовника към лицето на капитана, което неизменно оставаше безизразно.
След това, някъде от вътрешността се усети странно придърпване, което почти мигновено изчезна. Приличаше на спазъм в коремна стена. Бяха стартирали.
— Звезди — промълви дълбоко развълнуван Хенсън. Визорът бе пълен с тях. Мартанд не можеше да си спомни по-красива гледка в своя живот. — И точно на секундата! Отлична работа! Засега имаме енергия, но резервоарите ще се напълнят след три седмици. Поне пътниците вече ще имат с какво да се забавляват!
Мартанд се чувстваше толкова слаб, че нямаше сили да говори. Капитанът се обърна към него:
— Е, господин Мартанд, вашата идея успя! Някой би спорил, че тя спаси кораба и пътниците. Друг би се усъмнил, че господин Вилуекис би се сетил навреме как да действа. Едно нещо е сигурно — вашето участие няма да бъде споменавано. Фюзионистът бе този, който извърши операцията безупречно. Той ще получи високи почести, а вие — нищо!
Учителят замълча за момент, после рече:
— Разбирам. Фюзионистът е по-важен от мен. Ако гордостта на господин Вилуекис е наранена, той излиза извън строя. Не може да си позволите това. Колкото до мен — не се притеснявайте. Довиждане, капитане.
— Има още нещо. Не можем да ви се доверим.
— Няма да кажа нищо никому!
— Може да нямате намерение да го сторите, но такива неща се случват. Не можем да рискуваме. До края на полета вие оставате под домашен арест.
Мартанд се намръщи.
— Защо? Аз спасих вас и проклетия ви кораб… Също и вашия фюзионист!
— Точно за това. Такава е процедурата.
— Но къде е справедливостта?
Капитанът бавно поклати глава.
— Признавам, че е странно, но такъв е редът. Не можем да ви върнем дори във вашата стая. До края на пътуването не трябва да ви вижда никой.
Мартанд почеса брада.
— Сигурно не говорите сериозно, капитане?
— Страхувам се, че грешите.
— Но има и друг, който неволно би могъл да изтърси нещо. Най-добре е да поставите и госпожица Уинтър под домашен арест!
— И да направим несправедливостта двойна?
— Нещастието обича компанията — отбеляза Мартанд.
Капитанът се усмихна.
— Може би сте прав!