За един кратък миг в полумрака на призрачния здрач Катрин можеше да се закълне, че е надзърнала в бъдещето и е видяла как щеше да изглежда Алекс като мъж и това я накара да се усмихне. Какъвто чаровник си беше с тези тъмни къдрици и пленителни сиви очи, Катрин бе сигурна, че извивката на долната му челюст, издаваща неговата упоритост и решителност, щеше да стане още по-изразителна с възмъжаването. Щеше да се превърне в необикновено красив мъж и вярваше, че не една девойка ще си изгуби ума по него. Надяваше се, че жената, която щеше да покори сърцето му, ще го обича, както тя обичаше Джералд.
— Не мога да те виня, че ти е омръзнало да скучаеш в стаята си. Закъснях много. Но следващия път, моля те, изчакай ме. Знаеш, че се тревожа за теб.
— Защо? — попита простичко детето. — Дядо винаги ми разрешава да идвам сам тук.
— Ами аз… — Нямаше възможност да се доизкаже, защото точно в този миг Бо и Джак връхлетяха върху тях, изскачайки от прикритието си.
Двамата мъже се бяха приготвили да скочат върху Алекс и да го отвлекат, без да вдигат много шум, когато съвсем неочаквано се появи Катрин, задъхана от тичането. Едва не побесняха при нейното идване, но този път нямаха намерение да отлагат. Мъжът, който ги нае, изрично подчерта, че трябва да си свършат работата много бързо, затова не трябваше да пропускат тази възможност. Какво значение имаше, ако му предадат един човек повече? Единственото важно нещо бе да приберат парите. Шефът им можеше да прави каквото иска с момичето, а ако той не я искаше, те можеха да намерят някой на пристанището, който да ги освободи от нея, при това щеше да им плати.
Разчитайки на преимуществото, което им осигуряваше изненадата, те изскочиха от прикритието си. Бо се втурна към Алекс, сграбчи го и рязко го дръпна към себе си. Като го притискаше към широкия си гръден кош, той напъха мръсно парче плат в устата на момчето, за да го накара да млъкне, а после нахлузи голям чувал от зебло върху главата му, омота бързо с въже краката му, като привърза ръцете му плътно до бедрата. Алекс опита да се съпротивлява, но не можеше да се мери по сила с възрастния мъж. Докато риташе и се извиваше, само успя да извика слабо, а малко след това съпротивата му бе сломена.
Катрин видя Джак да идва към нея и завика за помощ с надеждата, че някой от прислугата ще я чуе. После, обзета от страх за Алекс, се нахвърли върху Бо. Искаше да ги забави, затова започна да удря Бо, решена с всички сили да се опита да освободи Алекс.
Действията й завариха Джак съвсем неподготвен. Той бе мислил, че тя ще побегне подобно на повечето жени, не бе предполагал, че като разярена тигрица ще се нахвърли върху неговия съучастник, ще го нападне откъм гърба и ще започне да дере лицето му с нокти.
— Джак, по дяволите, човече! Махни това момиче от мен! — изкрещя Бо, докато се опитваше да усмири извиващото се в ръцете му момче и да отхвърли Катрин от гърба си.
Джак я сграбчи през кръста и я отскубна от Бо, а след това с все сила я тръшна на земята.
— Свине! — изруга тя, докато се опитваше да се изправи и да поднови атаката си.
Преди да успее да стъпи на крака, Джак я притисна с тялото си към земята, а полата й се оплиташе около краката й и допълнително й пречеше. Когато посегна да го удари, той хвана ръцете й и ги изви.
— Ако не ми беше мила собствената ми кожа, бързо щях да те накарам да млъкнеш, госпожичке — изсъска той, а вонящият му дъх я изпълни с отвращение.
Катрин продължаваше да хапе и да рита, но Джак лесно я усмири, изви китките зад гърба й в жестока и болезнена хватка, след това запуши устата й. За щастие бяха взели със себе си още един чувал, който нахлузиха върху нея. След като го стегнаха, той я вдигна върху раменете си.
Ужас обзе Катрин. Риташе с крака, опитвайки се отчаяно да се освободи от хватката на своя похитител, по той я държеше здраво. Накара я да замлъкне с рязък удар.
Катрин се подчини. Надяваше се, че някой от замъка е чул виковете й за помощ и вече са тръгнали да ги търсят. Щеше да изпадне в отчаяние, ако знаеше, че никой не бе видял или чул нещо. Буйната гъста зеленина на живия плет изолираше шума и пречеше на видимостта към замъка. Щяха да изминат часове, преди да бъдат намерени бележката с условията за откупа, оставена от Бо, и самотно носещото се по повърхността на езерцето малко корабче. Докато започнеше тяхното издирване, те щяха да са изминали значителна част от пътя до Лондон.
Ейвъри отиваше със закрита карета към кейовете, където беше среднощната му среща с Бо и Джак. Долнопробното ресторантче при вълнолома, което бе избрал за срещата, бе любимо място на моряците от пристанището, така и рискът да бъде разпознат бе минимален. Когато колата спря пред входа на кръчмата, Ейвъри нареди на кочияша да го изчака, като обеща да му плати допълнително за престоя, след това потъна в задимения бордей.