— Ето го! — извика Бо на Джак, когато забеляза влизащия в заведението Ейвъри. — Ела да му се обадим и да приключваме с тази работа!
Двамата тръгнаха да посрещнат своя работодател.
— Добър вечер, шефе! — поздрави смело Бо, когато се приближиха. — Чакахме ви!
— Обзалагам се, че сте ме чакали — отвърна Ейвъри и погледна високомерно двамата бандити. Беше му неприятно, че му се налагаше да контактува с хора от простолюдието, но човек правеше всичко необходимо, за да постигне своите цели. Освен това, успокояваше се Ейвъри, те не знаеха кой е той и никога нямаше да разберат.
— Готово ли е? — попита.
— Готово е — отвърна му Джак и отпи голяма глътка бира от халбата си. През последния час бяха пили непрекъснато, не знаейки как ще реагира мъжът при новината, че бяха отвлекли и момичето.
— Искам да го видя, за да съм сигурен — каза им Ейвъри. Не смяташе да им плати, преди да се увери, че всичко е изпълнено според неговите нареждания. — Не срещнахте затруднения, нали?
Бо и Джак се спогледаха смутено. Ейвъри почувства как стомахът му се сви и усети жегване под лъжичката.
— Какво стана? Какво се обърка?
— Всъщност нищо не се случи — започна да обяснява Бо. — Просто ти водим един повече.
Ейвъри се вцепени. Беше благодарен за шума и врявата, които ги заобикаляха. Никой нямаше да забележи рязката промяна в чертите на лицето му.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че се наложи да отвлечем и една жена едновременно с детето — измънка Бо.
— Жена? — Ейвъри бе слисан. Кого ли бяха отвлекли? Отговорът дойде от само себе си. Можеше да бъде единствено Катрин. — Но защо, за бога?
— Нямахме друг избор. Появи се тъкмо когато отмъкнахме детето. Единственият изход бе да я вземем и нея с нас — оправдаваше се Джак.
— Било е глупаво!
Бо настръхна при тази обида.
— По-добре ли щеше да е, ако я бяхме убили?
Ейвъри бързо прецени положението, обзет от желание Вивиан да е тук, за да му помогне да вземе решение. Но си даде сметка, че всъщност друг бе решил вместо него.
— Не. Да тръгваме. Искам да ги видя.
Бо и Джак оставиха почти празните си чаши на най-близката маса и тръгнаха да излизат.
Тримата изминаха разстоянието до кея, без да разменят дума. Нощният въздух бе пропит от миризмата на развалена риба. Въпреки късния час, наоколо все още бе пълно с хора. Ейвъри изпита облекчение, когато стигнаха до „Делфин“.
Капитан на кораба бе мъж на име Джоузеф Блек, висок и слаб, със студени очи, за когото Ейвъри знаеше, че не страда от никакви скрупули или морални задръжки. Най-голямата му страст на този свят бяха парите и той бе готов да направи всичко и да отиде навсякъде, ако му се платеше добре. Преди да изпипа докрай плана си с Бо и Джак, Ейвъри се погрижи да се убеди, че на кораба на Блек можеше да се запази каюта за „принудително пътуващи пътници“, ако предложеше на капитана солидна сума. Именно на борда на „Делфин“ под прикритието на нощта бяха доведени Катрин и Алекс, все още завързани. Никой на кораба не бе им обърнал внимание.
— Срещнахте ли някакви трудности при качването им на кораба? — попита Ейвъри, когато се спряха за малко.
— Не. Стана така, както бяхте ни казали.
— И никой не ви видя?
— Ако са ни видели, то не ги е засягало.
— Добре. — Ейвъри мислено потри ръце. Скоро всичко щеше да свърши. Баща му щеше да плати откупа, а те с Вивиан щяха да разполагат с достатъчно пари, за да преживяват, докато наследеше титлата.
Не разговаряха, като се качваха на кораба по въжената стълба. Морякът на вахта ги погледна бегло, после, разпознавайки Бо и Джак, ги остави да продължат. Слязоха на долната палуба, където се намираше малката задушна каюта, служеща за затвор на Катрин и Алекс. Ключът бе у Бо, той отключи и отвори вратата.
Ейвъри гледаше със злорадо задоволство лежащите върху тесните кушетки Алекс и Катрин с чували, нахлузени върху главите, и омотани с въжета ръце и крака.
— Какво ще кажеш, шефе? Доведохме ги тук точно както ти искаше.
Ейвъри се страхуваше, че ако проговори, синът му и сестра му можеха да познаят гласа му. Кимна одобрително, после излезе заднишком от стаята и затвори вратата.
— Ключът, моля! — протегна ръка.
— А аз ще получа парите — отвърна Джак.
— Оставихте ли бележката?
— Точно до езерцето, където по-лесно ще я намерят.