Тори си помисли, че той се противопоставя на идеята й и продължи:
— Серад, аз трябва, не разбираш ли? Аз те обичам и няма да позволя това да ти се случи.
Погледът й срещна неговия.
За първи път Серад усети дълбочината на любовта й към него и това го нарани и омая. Въпреки че бе успокоен от това, което току-що научи, не можеше да устои да не прегърне Тори и отново да я целуне. Никой от двамата не забеляза оковите, докато той я държеше и с целувка й каза колко много означава тя за него. Тори се притисна с желание да го освободи, но знаеше, че това ще изисква някакъв план от нейна страна.
Джордж се появи на вратата, като пренебрегна протестите на Джоунс.
— Времето ви свърши! — брутално ги прекъсна той.
Тори и Серад се разделиха.
— Ще се върна — обеща тя, преди той да проговори, и го дари с последна отчаяна целувка.
Излезе от затворническата килия, като сложи качулката, за да скрие лицето си. Вътре в себе си ридаеше, но пред пазача и Джоунс запази гордо самообладание. Серад се нуждаеше от нея и тя нямаше да го изостави. Колкото и трудно да бе, щеше да потърси Александър и да го помоли за помощ.
Тридесет и втора глава
Дейвид и Едуард останаха до късно следобед в имението Хънтингтън, въпреки че гостите бяха отпътували рано през деня. Прибраха се в Лондон едва по здрач.
Дейвид прекара цялото пътуване в пълно мълчание. Гледаше през прозорците на каретата, потънал в дълбок размисъл, и настроението му се влошаваше с всяка измината миля, отвеждаща го все по-далеч и по-далеч от жената, която обича. Знаеше, че предишният му живот бе труден, но сега истински усети болката.
Тес бе дошла в леглото му миналата вечер. Бе чула, че датата на сватбата е определена и сърцето й бе разбито. Нейното нещастие го отчая и раздялата в часовете преди изгрева бе почти непосилна. Дейвид се разкъсваше между желанието да признае всичко и да се ожени за Тес, а и вероятно да отиде на бесилото за престъпление, което не бе извършил, и да продължи лъжата, да се ожени и да живее в скучен лукс до края на живота си. С всяка измината миля му ставаше все по-ясно кое е правилното решение. Знаеше, че не може да лъже повече Тори и да живее живот, който не е негов. Той я ценеше и знаеше, че тя заслужава повече от перспективата да се омъжи за измамник, мислейки, че се омъжва за Александър Уейкфийлд.
Накрая стигнаха къщата в Лондон и Дейвид бе взел решение да открие Тори на следващия ден и да й признае всичко. Заслужаваше това. Тогава, след като поговорят, щеше да вземе решение какво да прави по-нататък.
Дейвид се почувства по-добре тази нощ. Радваше се, когато настъпи утрото. Щеше да признае измамата и лъжата, щеше да бъде прям с нея.
Малко след девет часа, когато Дейвид се приготвяше да тръгне към имението Лорънс, пристигна пратеник с бележка за него от Тори. Мислеше, че е малко прибързано да я търси толкова рано и неочакваното й съобщение го изненада. Отвори го предпазливо, гадаейки съдържанието, и бе много заинтригуван и озадачен от това, което прочете.
Скъпи Александър, Много е важно да разговарям с теб веднага. Моля те, ела колкото можеш по-скоро. Страшно се нуждая от помощта ти.
Дейвид не можеше да си представи защо тя се нуждае от помощта му. Но повече от всичко желаеше да направи каквото трябва за нея. Нареди да докарат каретата му и потегли веднага.
Тори не бе спала през цялата нощ, защото притесненията за Серад я бяха изтощили. Часовете сякаш течаха прекалено бавно и тя си отдъхна с облекчение, когато най-после настана време, удобно, за да изпрати съобщение на Александър.
Докато го чакаше, Тори си мислеше как да се справи със ситуацията. Харесваше Александър и му вярваше напълно, но не можеше да си представи как би реагирал, когато му каже, че обича друг мъж и се нуждае от помощ, за да го спаси от затвора. Цялата потръпна, когато си спомни за Серад — заключен и окован в онзи затвор. Споменът за неговите мъчения я заставяше да направи всичко необходимо, за да го спаси.
Почукване на вратата на спалнята я върна към действителността. Слугинята й съобщи, че лорд Александър е пристигнал и я чака долу и тя се втурна навън от стаята. Лицето на Тори бе като маска, а треперещите й ръце се бяха впили в полата така, че Александър да не разбере колко нервна е всъщност. Слизаше по стълбите с привидна лекота, изглеждаше като чудесна млада лейди. Само Джоунс знаеше за душевните й безпокойства, но тя бе горе в стаята си, където се бе съгласила да остане, докато Тори говори с Александър.