— Разбрах, че парите са ключът, който отваря този затвор — продължи Дейвид.
— Вярно е. Джоунс и аз успяхме да го видим миналата нощ.
— Вие… какво?
Тори го погледна гордо.
— Късно снощи разбрах, че е там и трябваше да съм сигурна, че е добре.
— Двете отидохте в затвора без придружител?
— И Тес би направила същото за теб, ако трябваше да спаси живота ти, нали?
— Да, така е. — Той спря, като съобрази, че Тес може да направи точно същото, когато истината за неговата личност излезе наяве. — Колко платихте за посещението?
Тори му каза и той замислено поклати глава.
— Знам колко трябва да взема със себе си тогава. Кога искате да отидете.
— Бих искала още сега да отидем, но се налага да изчакаме до довечера. Трябва да сме на бал тази вечер, нали?
— Да.
— Тогава ела да ме вземеш, както обикновено, и ще отидем в затвора.
— Ще бъда тук.
— Благодаря ти. Той ще се нуждае от нови дрехи. Имаш ли нещо, което може да използва?
— Колко е висок?
— Точно колкото теб.
— Ще донеса нещо. Къде смяташ да го отведем, когато го освободим?
— Има една свободна стая над помещението за карети, която никой не ползва. Там ще бъде в безопасност поне за една нощ — отвърна Тори. — След това ще трябва да намеря начин да напусне страната. Но първо трябва да излезе от онзи затвор.
Дейвид се възхищаваше от куража й.
— Ти си много смела жена.
Тя го целуна леко по бузата.
— И ти си чудесен мъж, Дейвид. Никога няма да разбереш колко много означава за мен твоята помощ.
— Знам, Тори. Повярвай ми, знам. Аз току-що споделих моята ужасна тайна с теб и ти не ме осъди.
— Ние всички правим неща, за които после съжаляваме. Ти и аз имаме шанса да ги поправим. Всичко ще бъде в наша полза, ще видиш.
— Надявам се да си права, Тори.
— Права съм. — Дори когато казваше тези думи, тя трескаво се молеше това да е така.
Тори си мислеше, че вечерта никога няма да дойде, но най-после тъмнината се спусна и Александър, вече Дейвид, пристигна, за да я вземе за бала. Бе разказала на Джоунс целия план и старата жена, макар и неспокойна, се съгласи да не казва нищо, като се молеше всичко да мине добре. Тори пожела на дядо си приятна вечер, грабна наметалото си и напусна къщата с една-единствена мисъл — да спаси Серад.
Дейвид й помогна да се качи в каретата и даде нареждане на кочияша къде да ги откара. Макар и учуден, той не го показа. Подкара направо към затвора и спря пред главния вход.
— Скрий се в тъмното и стой там, докато не видиш, че излизаме — инструктира го Дейвид.
— Да, сър.
Дейвид изчака, докато той се оттегли, и тогава хвана ръката на Тори. Тя се бе погрижила да нахлупи качулката си за по-голяма предпазливост.
Джордж видя идващата двойка и веднага позна жената. Той се ухили. Кесията, която получи миналия път от нея, бе тежка и той очакваше сега да вземе повече пари.
— Добър вечер, господине, мадам — поздрави, като се усмихна на двамата.
Дейвид кимна в отговор.
— Идваме за пиратския капитан.
— Защо?
— Искаме да го изведем навън.
Джордж го прецени с поглед. Изглеждаше много богат и пазачът имаше намерение да вземе възможно най-многото.
— Това ще ви струва пари.
— Колко?
Дейвид мразеше пазарлъците с такива противни хора, но това бе единственият начин.
Джордж назова голяма сума и Дейвид веднага постави парите пред него.
— Искам Серад навън, веднага.
— Не се тревожете. Ще си получите човека — отвърна Джордж, като прибра в джобовете си парите. Той повика другия пазач и когато Сам се появи, каза му да изведе пиратския капитан от килията.
Сам кимна и забърза. Разбра, че нещо става и ако съдейства, ще бъде добре възнаграден за старанието си.
— Идвам с вас — обади се Тори.
— Сега, чакай… — Джордж започна да протестира.
Дейвид го прекъсна:
— Или жената идва, или няма да има сделка.
Той махна на Сам и мистериозната жена го последва по пътя към затворника.
— Има още нещо… — каза Дейвид, когато те изчезнаха надолу по коридора.
— Какво? — попита пазачът подозрително.
— Искам да съм сигурен, че никой няма да разбере, че Серад е изчезнал. На властите ще им трябват няколко часа, за да ни открият, нали?
Джордж кимна с глава в отговор на прозорливостта на мъжа.
— Мисля, че знам как да уредя това, но ще струва допълнително.
Алчността му бе неоспорима, но Дейвид знаеше, че няма друг начин. Ако властите разберяха, че Серад е избягал от затвора, щеше да има преследване и бог знае какво можеше да се случи на Тори, ако ги хванеха заедно. Трябваше да е сигурен, че са в безопасност.
— Колко допълнително?
Докато Дейвид привършваше сделката с Джордж, Тори следваше другия мъж през лабиринта от мръсни коридори, надолу по студените каменни стъпала, които водеха към килията на Серад. Бе толкова нервна и развълнувана, че трепереше. Бе притеснена, че нещо може да се случи и планът й за спасяването на Серад да се провали. Знаеше, че следващите няколко минути ще са най-критични. Спряха пред заключената врата и тя се отдръпна, докато пазачът отключи.