— Серад! — Побърза да влезе и го намери в същия вид, както и предната нощ.
— Тори!
След като го бе оставила през нощта, Серад не знаеше какво да очаква — свобода или смърт. Това бяха ужасни двадесет и четири часа и сега бе трудно да овладее радостта си при нейното завръщане. Бързо се изправи на крака.
— Дойдох да те изведа оттук. Пазач, побързай! Веднага свали тези белезници от него! — заповяда тя сърдито, като се отмести настрани, за да може той да го освободи.
Когато Сам развърза ръцете му, Тори се втурна към него.
— О, Тори… — Той я целуна отново, без да обръща внимание, че пазачът стои наблизо. Единствено това, че тя бе тук, при него, и той бе свободен имаше значение.
— Хайде. Трябва да те изведа веднага оттук — забързано каза Тори, когато устните им се отделиха и усетиха завистливия поглед на пазача.
Серад и Тори последваха Сам навън от тъмната килия. Серад чувстваше Тори до себе си, но не оставяше без внимание и пазача. Не вярваше на никого от затвора и знаеше, че може да се отпусне едва когато са далеч оттук.
Когато Тори видя, че Дейвид не чака пред главния вход, забърза навън и го намери в каретата.
— Качвай се, Тори — каза Дейвид, седнал до кочияша.
— Не искаш ли да стоиш тук, при нас?
— Мисля, че имате нужда да останете насаме — каза й той с разбираща усмивка. Погледът му се отмести към високия тъмнокос мъж, който стоеше до нея, и той се взря за момент в него в тъмнината на нощта.
— Благодаря ти, Александър — каза тя, като използва това име, за да звучи правдоподобно в присъствието на кочияша. Тогава тя и Серад се качиха в каретата и когато заповедта бе дадена, потеглиха бързо.
Щом тримата се отдалечиха от затвора, Джордж погледна Сам и се ухили самодоволно.
— Добри пари си изкарахме тази вечер.
— Така ли?
— Да. Има само още едно нещо да свършим и тогава ще ти дам твоя дял.
— Какво е то?
Джордж започна да му обяснява как ще поставят тялото на затворника, който „случайно“ е умрял по-рано този ден, в килията на пирата. Инструктира Сам, в случай че някой пита за пирата, да обяснява, че е бил убит при опит за бягство. Сам се съгласи с плана, без да мисли много, и когато работата бе свършена, получи добра сума за съучастието си.
Вътре в каретата на Уейкфийлд, която се спускаше надолу по улицата от затвора, Серад стоеше изправен и мълчалив в новите дрехи, които Тори му даде. Той беше свободен… беше свободен… беше свободен. Думите отекваха в душата му като молитва. Едва когато колата зави и навлезе в по-централна улица, за да се слее с движението, той въздъхна с облекчение и се обърна към Тори.
Тя бе все още нервна. По време на бягството установи, че е притаила дъх до момента, в който каретата бе далеч от затвора. Едва когато Серад я погледна, успя да се усмихне истински.
— Ти си спасен! — въздъхна тя и се сгуши в прегръдката му, без да може да проговори повече.
Серад я притисна до себе си и устните му покриха нейните със страстни целувки. Прегърнати, те споделиха усещането, за което бяха мечтали от седмици.
— Обичам те, Серад — каза Тори нежно.
— Тори… сигурна ли си?
— О, да.
— Но какво ще стане с живота ни сега? — попита той, защото трябваше да знае истината за нейните чувства и дали тя все още вярва, че той е пират.
— Това е без значение. Всичко е без значение, освен това, че те обичам и си свободен. — Вдигна сияещи очи към него и цялото й изражение показваше без думи дълбочината на нейната вярност.
— Тори… — Той се наведе и я целуна нежно. — Аз също те обичам!
— Наистина? — Сърцето й заби, сякаш щеше да се пръсне от щастие.
— Исках да те намеря и да ти го кажа, когато „Ятаган“ бе пленен.
— Но беше невъзможно някой да те залови…
— Корабът получи повреди, докато се сражавахме с един враг на баща ми, и аз неразумно отплавах, преди да бъде отремонтиран. — Той спря и си даде сметка, че необмислените му действия станаха причина за толкова много нещастия. — Бе единственото решение, което съм взел, без добре да обмисля. Загубих кораба си, но не и теб. — Замълча и я погледна. Знаеше, че цената си заслужава, но също така знаеше, че няма да намери спокойствие, докато не освободи екипажа си… и докато не унищожи измамника, заел неговото място.