— О, не, това не е вярно! — извика Катрин гневно. — Александър е с мен от самото начало.
— Какво? — Едуард онемя от новината. Ако Александър е бил с Катрин, тогава кой е младият мъж, когото той обича и за когото се грижи? Беше ли Вивиан…
— Ако Вивиан е довела някого тук и го е представила като Алекс, мога да кажа, че той е измамник. Александър и аз бяхме отвлечени от Ейвъри. Щеше да ни продаде в робство във Франция, но за щастие пирати отвлякоха кораба ни. Не съм сигурна, но мисля, че Ейвъри е бил убит при нападението. Ние бяхме отведени в Алжир и дадени като подарък на емира. Името му е Малик. Малик отгледа Алекс като свой собствен син и сега той е известен като Серад. Изкарваше прехраната си като корсар по моретата и корабът му се казва „Ятаган“.
— Мили боже! — Учуден и обезпокоен, Едуард вдигна очи, за да погледне Далтън, който крачеше край вратата. — Александър не е Александър.
— Изглежда, така е, Ваша Светлост — отговори разтревожено Далтън.
— А какво е станало с Александър? Къде е той? Ти каза, че е в затвора?
Катрин му разказа всичко, което знаеше, и тогава Далтън каза:
— Вчера, Ваша Светлост, имаше статия във вестника за някакъв пират, затворен в Нюгейт.
— Татко, трябва да побързаме… Сигурна съм, че искат да го убият. Трябва да го спасим.
Далтън поръча да докарат карета и разпореди на друг слуга да се погрижи да бъде приготвена стая в женските покои за Алмира. Едуард и Катрин бяха готови и чакаха каретата и когато колата пристигна, качиха се и тръгнаха към Нюгейт.
— Надявам се да не сме закъснели… — притесняваше се Катрин.
— Мисля, че все още има време, ако е бил затворен вчера. — Едуард хвана ръката й, за да я успокои.
Катрин отпусна главата си върху рамото му и си позволи неземното удоволствие да си представи, че отново е малкото момиче, дори и за кратко време. Беше толкова хубаво да се чувства обичана и защитена по този начин! Само баща й можеше да й даде любовта, която й бе липсвала ужасно.
— Миличка, толкова много ми липсваше — каза тъжно Едуард. — Толкова много имаме да си разказваме. Толкова много неща се случиха.
— Татко… — Тя се повдигна, за да го погледне и зададе въпроса, който не я напускаше с години: — Искам да знам какво се случи с Джералд?
Едуард пребледня и не отговори на въпроса й. Катрин се изуми от неговото колебание.
— Татко? Какво има? Нали не е мъртъв?
— Понякога си мисля, че бих предпочел да е мъртъв — измърмори Едуард. Може би щеше да го разбере, ако младият човек постепенно бе изгубил интереса си към Катрин, когато месеците минаваха и тя не се връщаше. Но бързото сгодяване с друга жена малко след изчезването й му приличаше на ужасна и грозна изневяра. Той бе презрял мъжа, откакто бе разбрал, че Джералд се е интересувал само от зестрата на Уейкфийлд и може би въобще не е обичал Катрин.
— Какво искаш да кажеш? — Ръцете на Катрин се впиха в скута й и тя се приготви да чуе нещо ужасно.
— Джералд Ратклиф изчака само няколко месеца, преди да покори друга жена — глухо каза Едуард. — Той се ожени още първата година, след като ти изчезна.
Катрин преглътна с мъка.
— Оженил се е… Толкова скоро? — В този момент всичките й мечти за Джералд и тяхното общо бъдеще се срутиха и тя осъзна каква глупачка е била да тъгува за него през всичките тези години.
— Катрин, съжалявам… — Едуард я докосна по бузата. — Знам колко много го обичаше.
— Обичах този, за когото го мислех — бавно отвърна тя, като откри колко е трудно да се откажеш от мечта, пазена толкова дълго.
— Аз също мислех, че е по-добър човек — съгласи се тъжно Едуард.
Продължи да й разказва за болката от тяхното изчезване с Алекс и за нещастието му, породено от тази раздяла. Тя му разказа за годините с Малик, как се бе опитала да избяга и как след това й бе забранено да споменава дома и семейството и как Малик се бе съгласил тя да замине, след като животът на Алекс бе поставен на карта.
— Какво чувстваш към този мъж Малик?
— Той е добър и аз много го харесвам. Никога не е бил груб или жесток е мен и обикна Алекс като свой собствен син. — Образът на Малик се появи в съзнанието й. Малик, който я искаше за своя жена. Малик, който отпрати всичките си жени заради нея. Малик, който я обичаше безрезервно и без задръжки, на когото тя през цялото време дори веднъж не каза, че го обича. Сърцето й потръпна.
Разговорът им прекъсна, когато каретата спря пред затвора.
— Какво ще правим сега? — попита нервно Катрин.
Сградата изглеждаше застрашителна и я изпълваше със страх.
— Първо ще уредим среща с Александър и ще се уверим, че е добре. След това ще се осведомим и ще разберем какво трябва да направим, за да го освободим.