— Мисля, че ако аз не бях се омъжила за теб, тя щеше да го направи.
— А, не знам… — засмя се Алекс. — Винаги съм мислил, че Тарик е слабото й място.
— Никога! Харесваше теб, но трябваше да ме защитава, нали знаеш.
— И свърши чудесна работа. Поне за малко. Радвам се, че сега се провали.
— Аз също. — Тя го целуна нежно. — Ще ти липсва ли домът в Алжир? Май се отказа от прекалено много неща заради мен.
— Не, Тори. От нищо не съм се отказал. Спечелих целия си живот. А и това не означава, че никога няма да видя отново Малик, леля Катрин и Хасим. Ще отпътуваме след няколко месеца с дядо до Алжир. Какво повече мога да искам? Животът ми е чудесен. А какво ще кажеш за твоя?
— О, Алекс, знаеш, че съм щастлива. Все още ми е трудно да повярвам, че нещата се подредиха по този начин, но не съм толкова глупава, за да мисля, че ще изкарам чак такъв късмет.
— Значи така, наистина си била влюбена в годеника си?
— Разбира се — каза тя с насмешливо достойнство. — Просто не осъзнавах през цялото време, че това си ти.
Алекс пусна „Ятаган“ в езерото и се отдръпна, за да го наблюдава как плава по гладката вода. Главата му бе изпълнена със спомени за приключенията, за които бе мечтал като дете, и се чудеше на обрата в живота си.
Тори остана на място и погледна Алекс. Любовта й я изпълни с топлина. Изправен до брега, в панталон и бяла риза, изглеждаше като истински джентълмен и тя не успя да въздържи усмивката си. Той беше нейният пиратски капитан, нейният емир, а сега бе нейният английски благородник. И тя го обичаше във всичките му превъплъщения.
Тори се приближи до него. Без да проговори, обви ръце около кръста му и го целуна.
— Обичам те, Александър!
Той се усмихна и прие непроизнесената й покана.
— Аз също те обичам.
Алекс с лекота я вдигна на ръце и я положи на меката трева. Легна върху нея, покри тялото й със своето и я целуна отново.
— Колко усамотено е това място! — въздъхна Тори.
— Да, много — промълви той.
— Мисля, че може да стане и мое любимо място.
Алекс и Тори се прегърнаха, а „Ятаган“ плаваше по гладката повърхност на слънчевото езеро. Наслаждаваха се на любовта си в усамотението на своя рай и знаеха, че животът им заедно ще бъде щастлив, както плаването на „Ятаган“.