Тя отвърна:
— Какво съм правила ли, изпрах спалното бельо. С удоволствие бих ти донесла чисто, но имаме само четири комплекта, винаги по два на леглата и два за пране.
Притеглих я до себе си, завих я и сложих ледените й ръце под моите мишници, и Мари каза, че там им било така прекрасно, топло като на птиците в гнездото.
— Не можех да дам бельото на госпожа Хубер — каза тя, — винаги тя ни пере, така целият град щеше да разбере какво сме направили, а да го изхвърля също не исках. За миг помислих да го изхвърля, но после реших, че ще е жалко.
— Нямаше ли топла вода? — попитах, а тя отвърна:
— Не, бойлерът отдавна е развален.
Тогава тя изведнъж се разплака, аз я попитах, защо плаче сега, а тя прошепна:
— Господи, аз съм католичка, ти нали знаеш.
Казах й, че всяко друго момиче, независимо дали е евангелистка или невярваща, вероятно също би се разплакала, и аз знам дори защо. Тя ме погледна въпросително и аз казах:
— Защото действително съществува нещо такова като невинност.
Продължи да плаче, но аз не я попитах защо. Знаех: от няколко години тя общуваше с тази група момичета и винаги бе участвала в процесиите, сигурно беше разговаряла с тях за Дева Мария — и сега се чувстваше като измамничка или предателка. Можех да си представя колко й бе тежко. Наистина бе тежко, но аз не можех повече да чакам. Казах, че ще говоря с момичетата, а тя подскочи и каза:
— Какво — с кого?
— С момичетата от твоята група — отвърнах й. — За теб наистина е тежко и ако опре ножът до кокала, спокойно можеш да кажеш, че съм те изнасилил.
Тя се засмя и каза:
— Не, това е глупаво, какво ще кажеш на момичетата?
Отвърнах:
— Нищо няма да им кажа, просто ще застана пред тях, ще им изпълня няколко номера и имитации, и те ще си помислят: Аха, значи това е този Шнир, който е направил с Мари тая работа — и тогава всичко ще бъде съвсем друго, няма само да се шушука.
Тя помисли, пак се засмя и каза тихо:
— Не си глупав.
После изведнъж отново заплака и каза:
— Тук вече не мога да се покажа пред хората.
Попитах я:
— Защо? — но тя плачеше и клатеше глава.
Ръцете й под моите мишници се стоплиха и колкото по-топли ставаха те, толкова повече ми се доспиваше. Скоро нейните ръце започнаха да ме топлят и когато отново ме попита, дали я обичам и я намирам за красива, й казах, че това е напълно естествено, но тя каза, че й било много приятно да чува това „естествено“, а аз промърморих сънливо, да, да, намирам я за красива и я обичам.
Събудих се, когато Мари стана, изми се и се облече. Тя не се срамуваше и за мен бе съвсем естествено да я наблюдавам. Беше още по-ясно от преди: колко бедно бе облечена. Докато връзваше всичко и го закопчаваше, аз мислех за многото хубави неща, които щях да й купя, когато имам пари. Често заставах пред модни магазини и разглеждах поли и пуловери, обувки и чанти и си представях как щяха да й стоят, но баща й имаше толкова педантични възгледи за парите, че никога не бих се осмелил да й донеса нещо. Веднъж ми бе казал: „Ужасно е да си беден, но още по-лошо е едва да свързваш двата края, състояние, в което се намират повечето хора.“ „А да си богат?“ попитах аз, „Това как е?“ — и се изчервих. Той ме бе погледнал строго, също се бе изчервил и бе казал: „Момче, може да стане много лошо за теб, ако не се откажеш да мислиш. Ако имах все още смелост и вяра, че а този свят човек може да оправи нещо, знаеш ли какво щях да направя?“ — „Не“, казах аз. „Щях“, каза той и лицето му пламна отново, „щях да създам някакво дружество, което да се грижи за децата на богатите. Тези глупаци употребяват понятието «асоциален» само за бедните.“
Много неща ми минаха през главата, докато наблюдавах как Мари се облича. Радваше ме, но и същевременно ме натъжаваше колко непринудено приемаше тялото си. По-късно, когато ходехме заедно от хотел на хотел, сутрин винаги оставах в леглото, за да мога да я наблюдавам как се мие и облича, и когато банята бе на неудобно място и не можех да я виждам от леглото си, аз лягах във ваната. През онази сутрин в нейната стая най-много ми се искаше да остана да си лежа, а тя никога да не свърши с обличането. Тя си изми основно врата, ръцете до раменете и гърдите, после и зъбите. А аз винаги, когато можех, избягвах да се мия сутрин, а миенето на зъбите и до днес ме ужасява. Предпочитам ваната, но винаги обичах да наблюдавам Мари, тя бе толкова чиста и непринудена, дори малкото движение, с което затваряше капачето на пастата за зъби. Помислих си за брат ми Лео, който бе много набожен, съвестен и точен и който винаги подчертаваше, че „вярвал“ в мен. И той бе пред матура и някакси се срамуваше, че е успял, на деветнайсет години, съвсем нормално, докато аз на двайсет и една, в шести клас все още се дразнех от лъжливото тълкуване на „Сагата на Нибелунгите“. Лео дори познаваше Мари от някакви работнически сдружения, където млади католици и евангелисти дискутираха за демокрацията и конфесионалната толерантност. Ние двамата, Лео и аз, гледахме на нашите родители само като на един вид домашна настойническа брачна двойка. За Лео бе ужасен шок, когато научи, че татко има любовница от почти десет години. И за мен бе шок, но не морален, аз вече можех да си представя, че сигурно е ужасно да си женен за майка ми, чиято измамна благост се изразяваше в произнасянето на И и Е. Тя рядко изговаряше изречение, в което имаше А, О или У и за нея бе типично, че името на Лео бе съкратила на Ле. Любимото й изречение бе: „Ние виждаме нещата различно“ — второто й любимо изречение бе: „По принцип съм права, но съм готова да преосмисля някои неща.“ За мен фактът, че баща ми си имаше любовница: бе по-скоро естетически шок: това въобще не му подхождаше. Той не е нито страстен, нито витален и ако не трябваше да приема, че тя за него бе само нещо като медицинска сестра или „душевна хигиенистка“ (при което патетичният израз „любовница“ пак не подхожда), то нередното бе, че не подхождаше на баща ми. В действителност тя бе просто една мила, хубава, не безумно интелигентна певица, на която той дори не осигуряваше допълнителни ангажименти или концерти. За това той бе твърде коректен. На мен цялата тази работа ми се струваше много объркана, а за Лео бе угнетителна. Засегнати бяха идеалите му, а за състоянието на Лео майка ми не намери други думи освен: „Ле е в криза“ и когато на едно класно получи двойка, искаше да заведе Лео на психолог. Успях да предотвратя това като му разказах всичко, което знаех за нещата, които правят помежду си мъжът и жената, и така усилено му помагах в домашните работи, че на следващите контролни получи отново четворки и петици — и тогава майка ми сметна, че вече не е необходимо да го води на психолог. Мари облече тъмнозелената рокля и въпреки че имаше трудности с ципа, аз не станах да й помогна: беше толкова хубаво да гледам как се пресягаше с ръце назад към гърба си, да гледам бялата й кожа, тъмните й коси и тъмнозелената рокля; радвах се и на това, че тя не се нервираше; накрая дойде при леглото, аз се изправих и й вдигнах ципа. Попитах я, защо става така ужасно рано, а тя ми каза, че баща й заспивал истински едва към сутринта и щял да остане до девет часа в леглото и тя трябвало да прибере долу вестниците и да отвори магазина, защото понякога идвали ученици от литургията, за да си купят тетрадки, моливи, бонбони, и „освен това“, каза тя, „е по-добре в осем и половина вече да си излязъл от къщи. Сега ще направя кафе, а след пет минути тихо ще слезеш в кухнята.“