Пред мен той постоянно се наричаше „неопитен труженик в лозята господни, както по отношение на духа, така и по отношение на заплащането.“
Заведох го до дома му, когато в пет часа сутринта напуснахме болницата, пеша, понеже и двамата нямахме пари за трамвай, и когато той спря пред дома си и извади от джоба си връзката ключове, не се отличаваше по нищо от някой работник, който се прибира от нощна смяна, преуморен, небръснат, и знаех, че за него сигурно би било ужасно сега да отслужи литургия с всичките тайнства, за които Мари винаги ми разказваше. Когато Хайнрих отключи вратата, неговата икономка стоеше в коридора, намръщена стара жена по пантофи, кожата на босите й крака бе съвсем жълта и не бе дори монахиня, нито негова майка или сестра; тя му изсъска:
— Какво значи това? Какво значи това?
Ах, този мизерен ергенски живот; по дяволите, не се учудвам, че някои родители католици се страхуват да изпратят младите си дъщери в дома на някой свещеник и никак не ме учудва, ако тия нещастни типове понякога вършат глупости.
Почти бях готов да се обадя още веднъж на полуглухия стар пушач на лула в конвикта на Лео: с удоволствие бих си поприказвал с него за плътските желания. Беше ме страх да се обадя на някой от онези, които познавах: този непознат вероятно щеше да ме разбере по-добре. Бих го попитал, дали моето схващане за католицизма е правилно. За мен имаше само четири католици в света: папа Йоан, Алек Гинес, Мари и Грегори, застарял негър боксьор, който веднъж едва не стана световен шампион, а сега с усилие припечелва по вариететата, като демонстрира силата си. Срещах го от време на време при моите турнета. Той беше много набожен, истински религиозен, принадлежеше към Третия орден10 и носеше своя нарамник винаги отпред на огромните си боксьорски гърди. Повечето го смятаха за слабоумен, защото почти не проронваше дума и почти не ядеше нещо друго, освен краставици и хляб, и въпреки това бе толкова силен, че можеше да пренесе през цялата стая на ръце мен и Мари като кукли. Имаше още няколко души с голяма степен на вероятност да са истински католици: Карл Емондс и Хайнрих Белен, а също и Цюпфнер. В Мари вече започнах да се съмнявам: не можех да проумея нейния „метафизичен ужас“, и след като сега отиде да прави с Цюпфнер всичко, което аз бях правил с нея, тя извършваше неща, които в нейните книги недвусмислено бяха наречени „прелюбодеяние“ и „разврат“. Метафизичният й ужас се дължеше единствено на моя отказ да сключим граждански брак и да възпитаваме децата си в католицизъм. Още нямахме деца, но постоянно говорехме за това как ще ги обличаме, как ще разговаряме с тях, как ще ги възпитаваме и по всички въпроси бяхме единодушни с изключение на католическото възпитание. Бях съгласен да ги кръстим. Мари каза, че трябвало да дам съгласието си писмено, иначе нямало да ни венчаят църковно. Когато се съгласих с църковния брак, се установи, че първо трябва да сключим граждански брак — тогава изгубих търпение и казах, че можем още да почакаме, че една година не е фатална, а тя се разплака и каза, че не съм разбирал какво означавало за нея да живее в това положение без никакви изгледи децата ни да получат християнско възпитание. Беше страшно, защото тя установи, че цели пет години бяхме говорили по този въпрос, без да се разберем. Аз действително не знаех, че преди да се венчаем, трябва да сключим граждански брак. Естествено трябваше да знам това, като пълнолетен гражданин на държавата и „мъж с отговорност“, но аз просто не го знаех, както и доскоро не знаех, че бялото вино се пие студено, а червеното — леко затоплено. Естествено знаех, че има служби за гражданско състояние и там се извършват някакви брачни церемонии и се издават свидетелства, но мислех, че това е за нерелигиозни хора, за такива, които така да се каже искат да доставят малка радост на държавата. Наистина се ядосах, когато научих, че там трябва да отидеш преди да се венчаеш църковно, и когато Мари започна да настоява и за това да се задължа писмено, че децата ни ще бъдат възпитавани по католически, се скарахме. Стори ми се направо като изнудване и не ми харесваше, че Мари бе напълно съгласна с изискванията за писмено споразумение. Та нали можеше да ги кръсти и да ги възпитава така, както тя смяташе за правилно.
10
Съмишленици на духовни ордени, които се подчиняват на уставите им, без обаче да са монаси. — Б.пр.