3
За първи път се чувствах донякъде добре в това жилище, беше топло и чисто, и докато си закачах палтото на закачалката и поставях китарата в ъгъла, разсъждавах за това, дали едно жилище не е все пак нещо повече от самоизмама. Аз съм постоянно в движение и това сигурно никога няма да се промени — а Мари се застоява на едно място по-малко и от мен, и въпреки това изглежда се е решила да се установи окончателно на едно място. Тя ставаше нервна, когато ме ангажираха някъде повече от една седмица.
Моника Силвс и този път бе толкова мила, както винаги, когато й изпращахме телеграма. Тя беше взела ключа от портиера, беше почистила всичко, бе сложила цветя в хола, бе напълнила хладилника с всевъзможни неща, в кухнята на масата имаше смляно кафе, до него имаше бутилка коняк. На масата в хола имаше цигари и запалена свещ до цветята. Моника можеше да бъде страшно прочувствена до сантименталност дори може да прави кичови неща. Свещта, която ми бе поставила на масата, бе покрита с изкуствени восъчни капчици и сигурно не би издържала изпита на някое „Католическо братство по въпроса за естетиката“, но вероятно в бързината не е могла да намери друга свещ или пък е нямала пари за скъпа и изискана свещ, аз почувствах, че точно поради тази безвкусна свещ моята нежност към Моника Силвс стигна почти до онази точка, където моето предразположение към моногамията ми поставяше граници Другите католици от братството никога не биха рискували да станат сладникави или сантиментални, никога не биха се оголили така, биха го направили по-скоро по отношение на морала, отколкото по отношение на вкуса. Още долавях в апартамента парфюма на Моника, който бе прекалено тръпчив и моден за нея, нещо, което, струва ми се, се нарича „Тайга“.
От свещта на Моника си запалих една от нейните цигари, донесох коняка от кухнята, телефонния указател от коридора и вдигнах телефонната слушалка. Действително, Моника бе уредила и това за мен. Телефонът работеше. Силните сигнали ми прозвучаха като ударите на някакво безкрайно далечно сърце, в този момент ги обичах повече от шума на морските вълни, повече от воя на бурите и ръмженето на лъвовете. Някъде в тези ясни сигнали се криеше гласът на Мари, гласът на Лео, гласът на Моника. Бавно поставих слушалката. Тя бе единственото оръжие, което ми бе останало, и скоро щях да го използвам. Вдигнах десния крачол на панталона си и огледах ожуленото си коляно, охлузванията бяха повърхностни, отокът безобиден, налях си един голям коняк, изпих чашата наполовина, а остатъка изсипах върху раненото си коляно, закуцуках обратно към кухнята и сложих коняка в хладилника. Едва сега се сетих, че Костерт въобще не ми донесе ракията, която си бях изпросил. Сигурно си е помислил, че от възпитателна гледна точка е по-добре да не ми носи ракия, като по този начин е спестил седем марки и петдесет пфенига за християнското дело. Реших да му се обадя по телефона и да го помоля да ми преведе сумата. Този тип не биваше да се измъкне толкова лесно, а освен това и парите ми трябваха. Цели пет години бях печелил повече, отколкото трябваше да харча, и все пак бях прахосал всичко. Разбира се, можех и занапред да кретам на нивото трийсет до петдесет марки, щом коляното ми оздравееше, всъщност ми бе все едно къде ще играя, публиката в мизерните салони е дори по-мила, отколкото във вариететата. Но трийсет до петдесет марки на ден са просто прекалено малко, хотелската стая много малка, като репетира, човек се блъска в масата и шкафовете, и аз смятам, че банята не е лукс и когато се пътува с пет куфара, таксито не е разточителство.