Бързо отидох в кухнята, заобиколих локвата от кафе, минах през антрето и влязох в банята, извадих запушалката на ваната и се сетих, че за първи път от години се бях къпал без да изпея поне лавретанската литания. Запях тихо Tantum Ergo, като същевременно с душа измивах остатъците от пяна по изпразващата се вана. Опитах и Лавретанската литания, винаги бях обичал онова еврейско момиче Мириям и понякога дори почти вярвах в него. Но и лавретанската литания не ми помогна, сигурно беше много католическа, а мен ме беше яд на католицизма и католиците. Реших да се обадя на Хайнрих Белен и Карл Емондс. С Карл Емондс не си говорихме от страхотния скандал преди две години — не си бяхме и писали. Той постъпи подло с мен, по един много глупав начин: бях разбил сурово яйце в млякото на неговия малък едногодишен син Грегор, когато трябваше да го гледам, за да могат Карл и Сабина да отидат на кино, а Мари — на вечерната си сбирка. Сабина ми бе поръчала в десет часа да позатопля млякото, да го налея в шишето с биберона и да го дам на Грегор, но тъй като момченцето ми се виждаше бледо и слабичко (то дори не плачеше, а едва-едва мънкаше трогателно под носа си), помислих, че едно сурово яйце в млякото би му било от полза. Докато млякото се топлеше, аз носех детето на ръце из кухнята и му повтарях: „Яйчице, какво ще си хапне нашето момченце, какво ще му дадем сега — едно яйчице“ и продължавах така, после разбих яйцето, разбих го с миксера и го сложих в млякото на Грегор. Другите Деца на Карл спяха дълбоко, аз бях необезпокояван с Грегор в кухнята и когато му дадох шишето, имах чувството, че яйцето в млякото му харесваше. Той се усмихваше, а след това веднага заспа без дълго да хленчи. Когато после Карл се върна от киното, видя в кухнята черупките от яйцето, дойде в хола, където аз седях със Сабина, и каза: „Добре си направил, че си си опържил едно яйце.“ Аз му казах, че не аз съм изял яйцето, а съм го дал на Грегор — и веднага избухна луда разправия и ругатни. Сабина изпадна в истерия и ме нарече „убиец“, Карл ми крещеше: „Кретен такъв, курвар!“, това така ме вбеси, че аз пък го нарекох „тъп даскал“, взех си палтото и си тръгнах, изпълнен с гняв. Той изкрещя след мен е коридора: „Безотговорен тип такъв!“, а аз му отговорих: „Истеричен еснаф, жалък задник.“ Аз наистина обичам деца, мога добре да се оправям с тях, особено с бебета, не мога да си представя обаче, че едно яйце ще навреди на едно едногодишно дете, но че Карл ме нарече курвар, ме обиди повече, отколкото че Сабина ме нарече „убиец“. От една ядосана майка в края на краищата можеше да се очаква много и да й се прости, но Карл знаеше много добре, че не бях курвар. Нашите отношения бяха по един идиотски начин напрегнати, защото в дъното на душата си той намираше „свободния ми начин на живот“ за „прекрасен“, а мен в дъното на моята душа ме привличаше неговият еснафски начин на живот. Никога не можах да му обясня колко ужасно еднообразен бе моят живот, колко педантично протичаше с пътуване с влак, хотели, тренировки, представления, игра на „Не се сърди човече“ и пиене на бира — и колко ме привличаше животът, който той водеше точно поради неговата еснафщина. А той мислеше естествено като всички, че ние нарочно не искаме деца, спонтанните аборти на Мари му се виждаха „подозрителни“, не знаеше колко много искахме да имаме деца. Въпреки всичко това телеграфически го бях помолил да ми се обади по телефона, но нямах намерение да го доя. Междувременно имаше вече четири деца и беше зле с парите.