17
Отдръпнах се от прозореца, простих се с надеждата за моята марка долу в мръсотията и отидох в кухнята да си направя още един сандвич. Не беше останало много за ядене — имаше още една консерва боб, една консерва сливи (аз не обичам сливи, но Моника не можеше да знае това), половин хляб, половин шише мляко, някъде около четвъртинка кафе, пет яйца, три резена сланина и една туба горчица. В кутията на масата в хола имаше още четири цигари. Чувствах се толкова ужасно, че изгубих всяка надежда някога да мога да тренирам. Коляното ми се бе подуло толкова, че панталонът започна да ми става тесен, главоболието ми бе станало толкова силно, че бе добило почти свръхестествени размери — постоянна пронизваща болка, в душата ми бе по-черно от когато и да било, после идваше „плътското желание“ — а Мари беше в Рим. Имах нужда от нея, от нейната кожа, от ръцете й върху гърдите ми. Както веднъж се изрази Зомервилд, имах „будно и истинско отношение към физическата красота“ и обичам около мен да има хубави жени като моята съседка госпожа Гребсел, но аз не изпитвам „плътско желание“ към тези жени, а повечето от тях се обиждат от това, въпреки че, ако го бях изпитвал и се бях опитал да го задоволя, те сигурно биха извикали полицията. Това е сложна и жестока история, плътското желание за не моногамните мъже вероятно щеше да е постоянно мъчение, но за моногамните като мен е постоянно принуждение към латентна неучтивост и повечето жени са някак обидени, ако не почувстват това, което им е познато като Ерос. Дори и госпожа Блотерт, която е порядъчна и набожна, винаги малко се засягаше. Понякога дори разбирам злодеите, за които толкова пишат вестниците, и когато си представя, че съществува нещо като „съпружески дълг“, ми става зле. Сигурно в тези бракове е ужасно, щом жената се задължава от държавата и църквата с договор. Човек не може да нареди на хората да бъдат състрадателни. С папата исках да говоря и за това. Сигурно го информират погрешно. Направих си още един сандвич, отидох в антрето и взех от джоба на палтото си вечерния вестник, който бях купил в Кьолн от влака. Понякога вечерният вестник помага — той ме прави така празен, както и телевизията. Прелистих го, прехвърлих заглавията и открих една бележка, която ме накара да се разсмея. Орден за заслуги за д-р Херберт Калик. Калик бе момчето, което ме предаде за пораженство и което през цялото време на съдебния процес бе настоявало за строгост, безпощадна строгост. Тогава се бе породило гениалното му хрумване да бъдат мобилизирани за крайната победа и сирачетата от приюта. Знаех, че Калик е станал важна клечка. Във вечерния вестник пишеше, че е получил ордена на Федералната република за „заслуги за разпространение на демократичната идея сред младежта“.