Междувременно намерих номера на Калик, но още се колебаех да го набера. Сетих се, че утре е журфиксът на майка ми. Можех да отида, поне от парите на родителите ми да си напълня джобовете с цигари и солени бадеми, да си взема едно пликче за маслини, друго за соленки, после ще мина с шапката да посъбера пари за „един бедстващ член на семейството“. Веднъж направих това, когато бях на петнайсет години, събрах пари „за една особена цел“ и събрах почти сто марки. Дори нямах угризения на съвестта, когато използвах парите за себе си и когато утре щях да събирам за „един бедстващ член на семейството“, Дори нямаше да лъжа: аз бях бедстващ член на семейството, а по-късно можех да отида в кухнята, да поплача на гърдите на Ана и да взема някои остатъци от салам. Всички събрани при майка ми — идиоти щяха да възприемат проявата ми като прекрасен виц, майка ми щеше да бъде принудена да остави с кисела усмивка да се приеме като виц и никой нямаше да знае, че беше крайно сериозно. Тези хора не разбират нищо. Всъщност те всички знаят, че един клоун трябва да бъде меланхоличен, за да бъде добър клоун, но че за него меланхолията е убийствено сериозно нещо, никога няма да им хрумне. На журфикса на майка ми щях да видя всички: Зомервилд и Калик, либерали и социалдемократи, шест различни вида председатели, дори хора от противоатомни дружества (майка ми дори веднъж бе три дни боркиня срещу атомното оръжие, но беше тогава, когато някакъв председател на нещо си й беше изяснил, че една последователна антиатомна политика щяла да предизвика радикално спадане на акциите, и тя веднага — буквално веднага — беше изтичала до телефона, бе се обадила в комитета и се беше „дистанцирала“). Едва накрая, когато обиколя всички с шапката, щях публично да ударя един шамар на Калик, щях да нарека Зомервилд попски лицемер и щях да обвиня присъстващия представител на ръководния съюз на католическите лаици в подстрекателство към разврат и прелюбодеяние.
Махнах пръста си от шайбата на телефона и не се обадих на Калик. Исках само да го питам, дали междувременно е преодолял миналото си, дали отношението му към властта още е в ред и дали може да ме просвети в еврейската духовност. Веднъж по време на едно събрание на хитлеровата младеж Калик бе изнесъл лекция със заглавие „Макиавели или опитът за добиване на отношение към властта“. Не разбрах много от това, само че Калик „открито, ясно изразено се обявяваше за властта“, но по израженията на другите присъстващи водачи на хитлеровата младеж можах да разбера, че тази реч надхвърляше дори и техните способности. Калик почти не говори за Макиавели, само за Калик, и израженията на другите водачи показваха, че смятат тази реч за публично безсрамие. Има едни типове, за които толкова много пишат във вестниците: безсрамници. Калик не беше нищо повече от един политически безсрамник, и където и да се появеше, оставяше посрамени след себе си.
Радвах се на предстоящия журфикс. Най-после щях да усетя нещо от парите на моите родители: маслини и солени бадеми, цигари, щях да си пъхна в джоба, дори цели кутии пури и да ги продавам като им подбия цената. Щях да откъсна на Калик ордена от гърдите и да му залепя една плесница. В сравнение с него дори майка ми ми се видя човечна. Когато го видях за последен път в гардеробната при моите родители, той ме бе погледнал тъжно и бе казал: „За всеки човек има шанс, християните го наричат милост.“ Аз не му отговорих. В края на краищата не бях християнин. Бях се сетил, че в доклада си тогава бе говорил и за „Ерос на жестокостта“ и за макиавелизма на сексуалността. Като си помислех за неговия сексуален макиавелизъм, ми ставаше жал за курвите, при които ходеше, както и изпитвах съчувствие към съпругите, които бяха задължени с договор към някой мръсник. Мислех си за безбройните хубави млади момичета, чиято съдба бе да правят онази работа без желание или за пари с типове като Калик или без заплащане със съпрузите си.
18
Вместо номера на Калик, избрах номера на онова нещо, в което живее Лео. Все някога трябваше да свършат да се хранят и да изгълтат салатите, потискащи сексуалността. Зарадвах се, когато се обади отново същият глас като преди. Сега пушеше пура и миризмата на зеле се усещаше по-слабо.