Нейните ръце, с които отваря външната врата, които оправят горе одеялото на малката Мари, включват долу в кухнята тостера, слагат вода на печката, изваждат цигара от пакета. Бележката на момичето този път няма да я намери на кухненската маса, а върху хладилника. „На кино съм. В десет ще се върна.“ В хола на телевизора — бележка от Цюпфнер. „Трябваше спешно да отида при…. Целувки, Хериберт.“ Хладилник вместо кухненска маса, целувки вместо целувка. В кухнята, докато мажеш дебело масло и лебервурст на препечените филийки вместо да сложиш две-три лъжички шоколадов прах в чашата, ти разбираш за пръв път колко противно е да пазиш линия, спомняш си как изписка пред теб госпожа Блотерт, когато си взе второ парче сладкиш: „Но това са повече от хиляда и петстотин калории, можете ли да си го позволите?“ Погледа на месар върху талията, поглед, който съдържа неизречената констатация: „Не, не можете да си го позволите.“ О, пресвети Ка-ка-ка, ти -нцлер и -толон! „Да, да, ти започваш да напълняваш.“ В града се шушука, е шушукащия град! Защо това безпокойство, това желание да бъдеш сама в тъмнината, в кина и църкви, в тъмни стаи сега с шоколад и препечени филийки. Какво отговори на танцовата забава на онова хлапе, което направо попита: „Кажете ми какво обичате, уважаема госпожо, бързо!“ Сигурно си му казала истината:
— Деца, изповедални, кина, грегориански хорал и клоуни.
— А мъже не обичате ли, уважаема госпожо?
— Да, един — си казала сигурно. — Но не мъжете изобщо, те са толкова глупави.
— Мога ли да публикувам това?
— Не, не, за бога не!
Ако е казала един, защо тогава не е казала: моя? Когато човек обича един мъж, словом един, може да има предвид само собствения, благоверния. О, забравено, преглътнато малко „моя“.
Момичето се прибира в къщи. Пъха ключа в ключалката, отваря вратата, затваря я, пъха ключа в ключалката. Пали лампата в антрето, изгасва я, запалва в кухнята, отваря хладилника, затваря го, изгасва осветлението в кухнята. В антрето леко почуква на вратата.
— Лека нощ, госпожо директор.
— Лека нощ. Мари беше ли послушна?
— Да, много.
Изгасва осветлението в антрето, стъпки нагоре по стълбите. („Значи тя седеше съвсем сама в тъмната стая и слушаше църковна музика.“)