Когато на другата сутрин го срещнах на улицата и му казах, че не съм го харесал, той беше като смазан. Това, че един от десет милиона не го беше харесал, засегна тежко суетността му, но бе обезщетен с една „истинска вълна от похвали“ във всички католически вестници. Те писаха, че е постигнал победа за „доброто дело“.
Запалих една от последните три цигари, взех отново китарата и задрънках малко. Разсъждавах за това, какво исках да разкажа на Лео, какао исках да го питам. Винаги, когато трябваше да говоря с него сериозно, той или имаше матура, или се страхуваше от скрутиниума. Размишлявах и за това, дали действително трябваше да пея Лавретанската литания, по-добре не — на някого можеше да хрумне идеята да ме сметне за католик, щяха да ме обявят за „един от нашите“ и от всичко можеше да се получи хубава пропаганда за тях, те всичко „използваха“ и цялото ми пеене щеше да излезе едно недоразумение и объркване, тъй като аз съвсем не съм католик, а чисто и просто обичам Лавретанската литания и изпитвам нежност към обикновеното еврейско момиче, на което тя е посветена; но между другото никой не би разбрал и това, чрез разни увъртания биха открили в мен милиони от тези католони и биха ме закарали насила в телевизията — и курсът на акциите щеше още повече да се качи. Трябваше да си намеря друг текст, жалко, най-много ми се искаше да пея именно тази литания, но да се пее тя по стъпалата на бонската гара, щеше да бъде грешка. Жалко. Така добре се бях упражнявал и можех толкова добре да акомпанирам с китарата на Ora pro nobis.
Станах, за да се приготвя за изпълнението. Сигурно моят импресарио Цонерер щеше да ме „изостави“, ако започна да пея и да свиря с китарата на улицата. Ако наистина пеех литании, Tantum ergo и всички тези текстове, които толкова обичах да пея и упражнявах години наред във ваната, то може би той щеше да „участва“, това щеше да е добра работа, горе долу нещо като рисуването на мадони. Дори му вярвах, че наистина ме харесва — децата на този свят са по-сърдечни от децата на светлината — но „в работата“ за него бях ликвидиран, ако седнех на стъпалата на бонската гара.