- Уважавам мнението на маршала, но защо му хрумна, че това са точно военни кораби? Ние дори не се опитахме да се свържем с тях и тогава изведнъж се появиха такива екстремистки предположения. Не, трябва да сме сдържани и внимателни като хирург по време на операция. Предлагам: да влезем в мирни преговори с тях и да разберем кои са и какво имат нужда от нас.
- Г-н президент, ако изпуснем момента на изненадата, ще бъде твърде късно. Необходимо е да се бие с пълна мощност, докато врагът е готов! - почти извика маршал Поликанов, изричайки тези думи и разтърсвайки големите си юмруци с остри кокалчета.
Медведев, чието широко лице оставаше непроницаемо като маска на египетски фараон, без да повишава тон, възрази:
- Знам по-добре къде и кога да ударя. Под мое ръководство Русия се превърна в най-могъщата държава на земята, измествайки Съединените щати. И това се случи и защото аз съм не просто силен, компетентен, но и търпелив лидер. И ние не знаем истинската сила на извънземните. Щом са успели да летят до нас, значи тяхното технологично ниво е много по-високо от нашето. Все пак само преди четири години нашият руснак Иван Черносливов стъпи на повърхността на Марс. Кой знае, в сравнение с извънземните ние имаме каменна ера и морал на пещерен човек. Изпратете им радио сигнал, че сме готови да се свържем с тях.
Министърът на съобщенията, крехък мъж със слушалки (той слушаше държавния глава, докато получаваше актуални съобщения от цял свят), с малки хитри очи, покрити с огледални очила, кимна:
Да, господин президент. Вие сте въплъщение на мъдростта!
Само агресивният Поликанов се осмели да спори с лидера. Въпреки че тонът му малко смекчи, в него все още имаше зле прикрит гняв:
- Не мисля, че е разумно. Тези извънземни не просто долетяха, изоравайки разстояние от хиляди светлинни години. Когато ги видите, мисля, че ще ви прониже ужас. Време е да се обяви военно положение.
- Това е вярно. Военното положение никога не вреди. - Медведев направи половин оборот с масивното си титаново тяло и се обърна към началника на администрацията. - Надявам се, че сте съставили малка драсканица с красиви думи.
Шефът на апарата, огненочервен с малки, много хитри очи, потвърди:
- Да, господин президент, имаме готови шаблони. Искате ли агресивен, помирителен или неутрален вариант?
Лидерът на нацията, след кратка пауза, през която леко смачка ръба на сребърен бокал с длан, широка колкото лопата (явен признак на нервност), отговори:
- Неутрален.
- Извинявай, умнико! - включи се червенокосият сановник, за да се поклони още веднъж на държавния глава. После, без да се отпусне в креслото, наведе се и протегна дългите си ръце, почука по клавиатурата с пъргавите си пръсти. Призивът премина през огромен монитор, на който веднага се затичаха, стадо коне се пуснаха в галоп, редове, направени с големи печатни букви.
А двуметровият с рамене на щангист президент на страната започна да чете текста на призива към нацията. Няколко пъти Медведев спираше и настояваше да се направи тази или онази промяна...
- Водачът на нацията да не е мед, за да не се лиже, но пелин, от който плюят, не става!
***
Почти цялата галактика беше изчистена от вражески звездни кораби и крепостите на планетите-крепости бяха унищожени. Независимо от това, отделни отряди от вражески звездни кораби продължиха единични полети. Полуразбитата империя Givoram все още яростно се съпротивляваше на космическия флот на могъщата империя stalzan. Няколко хиляди галактики вече напълно или частично са попаднали под магнитния ботуш на тази най-велика империя. Гиворама трябваше да сподели тъжната съдба на покорените и унизени раси.
И сега група от пет звездни кораба преследва малък кораб, който беше влязъл в хиперскок. Поради малкия си размер той може просто да се скрие на някоя от далечните планети или дори да кацне на някоя от тайните бази на врага. Тази галактика беше една от най-дивите и неизследвани, като черна дупка в тази част на безкрайното пространство. Следователно такава дреболия като планетата Земя дори не беше посочена на звездната карта.
Свръхчувствителното оборудване за търсене обаче регистрира интензивни радиовълни, остатъчни кванти от ядрени опити, включително изкуствени неутронни потоци. И космическите кораби, разбира се, тръгнаха да се събират. Ярка светкавица на повърхността на Луната допълнително привлече вниманието на бойната група и космическият кораб най-накрая промени курса. Скоро стана ясно, че пред тях е друга, непозната досега цивилизация.
Командирът на кораба генерал Лира Велимара даде заповед, според която е необходимо да се деактивира антирадарното поле и да се придвижи към Земята. Висока, много красива жена разглеждаше с интерес снимките на живота на синята планета. Двама нейни заместници, също генерали, гледаха внимателно, дори тревожно новия небесен, новооткрит свят. Компютърът създаде триизмерна картина с цвят на дъгата, след което кибернетичното устройство дешифрира множество човешки езици. Най-вече битите генерали бяха поразени от необикновената прилика на хората със сталзаните. Това предизвика объркване как да се справят с тях.
Звездни кораби вече навлязоха в орбитата на Луната и беше получена радиограма от земляни с учтива покана: да влезем в преговори. Междузвездни войни все още се колебаеха. Разбира се, криптираната гравитационна телеграма вече е изпратена до центъра, но докато стигне до ...
Лира реши да спре да чака, стисна дългите пръсти на дясната си ръка в юмрук, проблясвайки пръстен с миникомпютър вътре. Гласът й прозвуча мелодично, като изстрел от картечница "Шмайстер":
- Ще вляза в преговори с нашите по-малки братя. Нека ни види цялата планета и по всички канали. Генхир Вълк!
Огромният генерал с лице на зъл ангел блесна с очи.
- Разоръжете човешките ракетни станции на Луната! Фюри изръмжа.
"Командире, те могат да се съпротивляват, провокирайки конфликт. - Генгир показа холографско изображение на включения плазмен компютър, изглеждаше, че полетът на всеки фотон се вижда в него, колко ясна беше рисунката. Генерал язвително продължи. - Ядрените оръжия са като мишка, която пази тигър в засада!