— Вие носите отговорност за изпълнението му с незабавен ефект! Маху, за теб остава да издириш сехметите. Трябва да ги арестуваш и да ги унищожиш до крак. Такава е волята на фараона и казаното ще бъде извършено!
Насаме Хоремхеб и Рамзес ругаха и се противиха, ала на дела светкавично изпълниха указа. Единствено царица Тийи се опита да внуши известно благоразумие у сина си, но Ехнатон и Нефертити не отстъпиха, твърдо убедени, че сехметите са наети от жреците на Амон. Ехнатон се перчеше, че след година от Амон няма да е останала и следа! Той постъпи много хитро и умно същевременно, като не нанесе удар върху останалите богове — Озирис, Птах и Изида, а се обяви само срещу Амон. Другите жреци и храмове окайваха това грозно попълзновение, но тайно в себе си бяха доволни, че върховенството на Тиванския бог бе отхвърлено веднъж завинаги с поругаване на храмовете и разпръскване на неговите жреци. Разбира се, имаше бунтове и безредици, особено в Карнак и Луксор, но сирийските стрелци и кушитските наемници под командването на Хоремхеб се справиха бързо и брутално с всичко.
А на мен ми предстоеше да неутрализирам сехметите. Тихомълком се разпоредих за постоянна охрана на всички входове в двореца. Храните и виното за Божествения минаваха през строга проверка с дегустиране. Продължих издирването и денем, и нощем. Открих нещо наистина важно. Сехметите бяха оставили гибелна диря след себе си в градовете по поречието на Нил, с изключение на Ахмин — дома на Нефертити, Ай и останалите от техния род. Защо ли? Нима бяха от този град? Дали пък не бяха и в свитата от Ахмин? Но кои от тях? Имането на Ай и Нефертити, без да споменавам богатствата на царица Тийи, бе обвързано съвсем тясно с Ехнатон и големите му религиозни видения и блянове. Разбира се, можеше и да греша. Имаше и други градове, които не съобщаваха нищо за сехметите. Стори ми се странно съвпадението, че Ахмин изпъкна сред тези градове. Преглеждах внимателно полицейските доклади един по един.
— Изглежда — споделих с Джарка, — сехметите са заможни и уважавани хора. Движат се безпрепятствено по Нил. Възможно е двойки от тях да са съпрузи…
Отново щателно прерових всичко и се натъкнах на още нещо. Вниманието ми привлече едно семейство, което се бе преместило от Тива и с години неуморно бе атакувало централата на писарите с молби за наемане на работа в двореца. Бяха мъж, жена и трима отраснали синове. Постанових постоянен надзор над дома им и съумях да подкупя един от прислужниците. Той ни разказа нещо съвсем различно. Въпросните синове не били от семейството, а жреци писари от храма на Амон в Тива. Нахлухме в къщата им, арестувахме всички и иззехме документите им. При мъченията един от младите не издържа и направи признания. Били принудени да напуснат Тива след затварянето на храма на Амон. Взели подходящ папирус и заплатили на фалшификатор да им изготви документи, с които дошли в Града на Атон, петимни да бъдат наети на служба. Докладът ми отиде веднага в Големия дом. Лично Ехнатон, придружен от Нефертити и Ай, слезе в подземните помещения за разпита на задържаните. Придружаваха ги Тату (сигурен бях, че именно той донасяше на Ехнатон за всички мои действия) и Мерире, чието изражение на самодоволно благочестие беше по-отблъскващо от всеки друг път.
Ехнатон, подкрепян горещо от Ай, бе убеден, че бях разкрил сехметите. А всъщност сред вещите им не намерих нито амулети, нито някакво друго пряко доказателство за принадлежност или връзка със сехметите, но Ехнатон отказа да ме чуе. Самата гледка на заловените врагове и дребната им лъжа бяха достатъчни доказателства. Той отхвърли протестите им, че били обикновени писари и жреци на Амон, които се опитвали да си намерят нова работа. Ай също не пожела да се вслуша във възраженията им. Лично Ехнатон произнесе присъдата. Жената, която беше съпруга на по-възрастния от жреците, бе осъдена да изгние в Червените земи. Четиримата мъже бяха изведени в пустинята и екзекутирани по кратката процедура. А моя милост бе отново поздравена като герой: получих нова златна огърлица и вино от личната изба на Ехнатон. Челото ми бе помазано със свещен елей. Ехнатон ме призова официално пред Прозореца на появата, където Нефертити ме засипа собственоръчно с ароматизирани розови венчелистчета.
— Тези хора не са сехмети — опитвах се да убедя поне Ай, — сигурно имат други грехове, но само боговете знаят…
— Моля? Боговете? — извика високо Ай.
Ударих се силно по гърдите и продължих:
— Само Единствения, който вижда всичко, знае какво са таили в сърцата си, но не мисля, че са сехмети.