— И защо да не са?
— Твърде неловки са: много лесно бяха уличени. И още нещо: прекарали са по-голямата част от живота си в Тива, а от полицейските доклади знаем, че сехметите са били най-активни в Мемфис и в Абидос.
— Лъжат — контрира ме Ай. — Убийците винаги лъжат в своя защита. Маху, бъди доволен. Фараонът те награди с усмивка и ти спечели отново благоволението му. Защото изпълни възложената ти задача.
Взрях се в лукавото му лице и в очите, които не издаваха нищо. Дали пък той не бе наел сехметите? Не бе ли това причината той да нарочи с такова пристрастие жреците на Амон? Точно Ай, с неговото умение да разпитва и да претегля внимателно всичко в непроницаемото си сърце? Защо ли бе избързал да посочи някого с пръста на обвинител? Поклоних се и си тръгнах бързо, за да се върна към разследванията си. Почти бях изгубил надежда и се канех да оставя нещата на собствения им ход, преценявайки донесеното от Собек като празен брътвеж, когато една нощ забележката на Джарка накара сърцето ми да подскочи. Съвсем неочаквано бях попаднал на следа, която водеше право към сехметите.
Осемнадесета глава
Облегнат на жезъла си, Маху слуша новината: разкрито е местопребиваването на някакъв злосторник.
Хоремхеб и Рамзес подгониха с ловна страст култа към Амон, така че последователите му не се чувстваха в безопасност нито в храмовете, нито по улиците на Тива. Дори в частните гробници не намираха убежище и сигурност. Агентите на Ехнатон чупели печатите на гробници, влизали вътре и заличавали по стените рисунките на свещената гъска на Амон. Войниците претърсваха безразборно домове, магазини и складови помещения с цел да открият и да унищожат статуи или изображения на който и да е друг бог. Провинилите се пред Атон бяха публично осмивани: качваха ги на магарета с лице към опашката и ги развеждаха по улиците. В Града на Атон бяха обявени за престъпни възхвалата към друг бог и честването на друго божество. Плъзна растящо безпокойство, за което не помагаха нито пусканите нощем стрели към звездите, нито смразяващите сърцето слухове за върлуващата чумна епидемия отвъд Синай. А аз продължавах да търся сехметите. Още ме глождеше въпросът, как шпионите на Собек бяха научили, че някой търси сехметите из Тива? Може би този, за когото работеха, нарочно бе разпространил слуха за тях, за да хвърли обвинението пред вратата на Амон, което пък бе прието с особено доволство и готовност от страна на Ехнатон. Не се осмелявах да се доверя на нито един от моите агенти и шпиони, нито пък успях да уведомя Джарка, така че се наложи сам да свърша всичко.
Продължителните ми бдения само потвърдиха подозрението ми. Така че приех със задоволство поканата на Махре и Некмет към Джарка и мен за вечеря — менюто включваше великолепно ястие от риба в специален сос. Гостилницата бе затворена за други посетители. Седнахме да се храним върху покрива на къщата с гледка към елегантно подредения вътрешен двор. Месото бе превъзходно, сосът — свеж и пикантен, а виното се оказа от най-добрите ханаански сортове. Внимавах какво ям и пия, докато оглеждах тази много специална двойка — Махре в бяла роба, с лъщяща от ароматизирано масло глава и лице и Некмет с мека кожа и очи на кошута. Държах се малко високомерно и надменно, макар и да не знаех цялата истина, която в крайна сметка щеше да срути в прахта толкова много и толкова красиви сънища и мечти. И все пак в мига мислех само за Джарка и за обичта му към младата жена. Накрая реших да нанеса удара си първо към нея. Тя тъкмо ми сервираше маруля, гарнирана с масло и подправки, а Джарка я закачаше, че тя флиртува съзнателно с мене. Махре се смееше. Не можах да издържа. Вместо да поема съдината с храната, която Некмет ми поднасяше, я стиснах за китката толкова здраво, че тя се намръщи.
— Ти от Ахмин ли си?
— Не — отвърна вместо нея Махре с бдителен поглед.
— Но онзи ден си се изпуснала пред Джарка, че си оттам!
— Какво? — извърна се Махре към дъщеря си, която поклати глава отрицателно.
— Но ти ми го каза! — каза с тревога в гласа Джарка.
Пуснах ръката на Некмет.
— Да, от Ахмин си — натъртих. — Казала си на Джарка, че си родена там. Сигурно неволно си допуснала грешка. Но ако е така, баща ти и майка ти също трябва да са от този град. Защо лъжеш сега?
Пиршеството приключи. Лицата на Махре и Некмет говореха издайнически за положението, в което се оказаха: за първи път някой ги изненада с вестта за действителната им самоличност.
— От Ахмин сте — повторих самодоволно. — Доколкото знам, сте роднини на Ай, доверения приятел и тъст на фараона. Тогава защо идвате тук така, сякаш не познавате никого? Защо се налага да омайвате Джарка? За да имате достъп до двореца ли? Та Ай може да го уреди само с едно кимване!