— Защо ги нае — прекъснах го рязко — и кого бе набелязал този път?
Ай мина встрани, за да помирише едно цвете. Откъсна го и го стисна с пръсти.
— Господарю Ай — прошепнах дрезгаво, — не ме ли назоваваше свой приятел и съюзник?
Ай вдигна глава и поднесе смачкания цвят към носа си, но за да прикрие устните си, преди да попита:
— Маху, какво виждаш, като ме гледаш в очите?
— Страх — отвърнах искрено.
— Наистина е страх. Скоро ще разбереш причината.
— Само това ли е било възможно?
— Стига, Маху — замахна той с унищожения цвят и кимна. — Всичко свърши. Виното не е вече толкова пивко и храната — все така вкусна. Трябваше да разпространим култа и преклонението към Атон, а не да преследваме хората, които рисуват гъски по стените на гробниците си или държат статуйка на Изида в някой шкаф. Никога не съм и помислял да оставяме Тива да погине или съюзниците ни от Синай да се валят в прахта, защото сме ги лишили от помощта си. Още по-зле… — поклати глава. — Не — хвърли встрани цвета и отсече: — Ще видиш! Сехметите щяха да бъдат по-лесното разрешение на въпроса…
Ай не отрони и дума повече.
Споходи ни дванайсетата година от царуването на Ехнатон и в чест на големия юбилей — годишнината от коронацията му, царят потъна в празненствата. В Тива бяха поканени пратеници от други царства. Отприщиха се чествания и тържествени шествия; военни части дефилираха с парадна крачка, на всевъзможни тържества се раздаваха подаръци и лакомства. Ехнатон се появи пред обществото в пълното си величие, окичен с всички славни атрибути на фараонската власт. Приемаше пратениците от Куш, Ханаан и Либия, както и митанийските и хетските посланици, поучаваше ги и ги посвещаваше в добродетелите на Атон, представяше им Нефертити и й се усмихваше, ала по време на церемониите не криеше подчертано хладното си отношение към нея. Бях потънал толкова дълбоко в служебните си занимания, че през изтеклите месеци не бях забелязал честите отсъствия на Ехнатон, а господарката Хийа като че бе изчезнала безследно от двора. И всичко това се оказа предвестник на бурята, която се разрази след края на юбилейното празненство, когато Ехнатон и Нефертити проведоха поредната среща на Царския кръг. Бяха поканени само Благочестивите и чедата на Кап. Започна се според установения официален протокол. Мерире каканижеше безкрайна молитва към Атон. Хоремхеб потупваше с длан една татуировка на коляното си, а Рамзес си бе дал вид, че дреме. Останалите изглеждаха потиснати. Пентжу го нямаше, разбира се, тъй като все още нямаше право да се появява в присъствието на царицата. Два-три дни преди честванията го бях зърнал и се бях изненадал от потайното изражение на лицето му и от червените кръгове около очите му — сякаш бе плакал съвсем скоро, и то продължително. На срещата присъстваха и три от дъщерите на Ехнатон — Мекетаатон, Меритаатон и Анхеспаатон. Близначките бяха миловидни, а Анхеспаатон сияеше в младостта си. Бе наследила част от смайващата хубост на майка си; очите й бяха твърде изразителни, а в движенията й прозираше изискана женственост. Вече умело подчертаваше извивките на загърнатото й в благоуханни роби тяло, което привличаше и задържаше мъжките погледи. И трите дъщери бяха коленичили на възглавници в нозете на Нефертити. Близначките изглеждаха леко смутени, но Анхеспаатон, чиято коса бе прибрана с великолепна златна панделка, оглеждаше надменно присъстващите. Когато Мерире привърши отегчителното си молебствие, Ехнатон вдигна глава. Нефертити понечи да го докосне по ръката с обичаен жест, но той я отблъсна. Нефертити сякаш не усети обидата, а единствената й реакция бе съвсем леко накланяне на главата. Тя ме загледа с поглед, изпълнен с покруса. Дадох си сметка, че изтеклите години бяха оставили видим белег върху нея: възрастта й личеше, бузите й не бяха вече толкова гладки и тялото й беше наедряло. Ехнатон прокара ръка по лицето си и заговори мъчително:
— Всички вие сигурно…
Спомням си толкова добре онези негови думи, защото бурята се разрази именно с изричането им.
— … сигурно сте се питали какво ще стане, когато се върна при моя Отец, за да се слея с него отвъд Далечния хоризонт. Кой ще седне тук и ще носи короната на Египет? Кой ще държи камшика и жезъла? Кой ще се застъпва за вас.
Стъписана, Нефертити извърна лице. Обичайното бъбрене и клюките из двора гласяха, че най-голямата дъщеря на Ехнатон ще заеме мястото му. Нефертити реагира с причудливо движение на ръцете, като че даваше знак на стоящите прекалено близо до нея царедворци да се отдръпнат.
— Ваше величество има дъщеря — изрече смаян Туту.