— Но сега имам и син — отгърмяха думите на Ехнатон през помещението.
— Господарю! — изпъшка Туту със зяпнала уста.
— Имам син — повтори Ехнатон. — Плът от плътта ми и кръв от кръвта ми. Синът ми Тутанкатон е роден от жена ми Хийа! Той не е първото…
Така и не разбрах защо Ехнатон избра точно този миг и ден, за да съобщи това на света. Навярно цялото му негодувание и разочарование, таени отдавна, се бяха смесили и сега се разтекоха като пихтия.
— … първото ни дете — продължи фараонът. — Имахме и дъщеря, която умря след преждевременно раждане. Но принцът е здраво и силно дете. Той е моят наследник: благословеното семе на Атон и дъхът на Бога. И той ще ме наследи и продължи!
Царският кръг бе вцепенен от ужас. Не можех да не оценя по достойнство коварството на Ехнатон, макар че ме огорчи публичното унижение на Нефертити. Тя си бе позволила голям, ужасен пропуск. Хийа отдавна бе едно от Царските украшения и всички бяха свикнали да се отнасят към нея снизходително. Нефертити също бе пропуснала да отбележи продължителното отсъствие на митанийската принцеса и дългите й усамотявания из безредно построените дворци в чест на Атон. Наистина ли се бе оказало толкова трудно да се види, че маймунката Хийа я няма? Явно Пентжу имаше пръст в цялата история. Изражението на Нефертити бе сърцераздирателно: с напълно объркан поглед в лудешки разширените й очи, внезапно погрозняла и срината, тя скочи, отстрани децата и коленичи на възглавницата пред Ехнатон с гръб към нас.
— Господарю — прозвуча силен и съвсем овладян гласът й, — господарю, умолявам те да ме изслушаш — Ехнатон се видя принуден да погледне към нея: — Аз съм твоята царица и Велика съпруга. Мога ли да разчитам, че потомството на митанийската принцеса няма да носи никога Двойната корона на Египет?
Ехнатон не отговори. Лицето му бе напрегнато, а тялото му се изпъна до краен предел. Бе принуден да пресрещне влудяващия гняв на Нефертити. Тя се премести напред на колене с изправено тяло, за да постави ръце на коленете му — класическата поза на молителя.
— Вече казах. А онова, което фараонът е изрекъл, ще бъде изпълнено!
Нефертити остана на колене, но отдръпна ръце.
— Защо, господарю? И защо сега? Защо тук? Не би ли могъл да ми го кажеш в самотата на нашата спалня?
— Вече казах. Волята ми е проявление на върховната ми власт. И моята воля ще бъде изпълнена!
Близначките се разплакаха и коленичиха до майка си, но Анхеспаатон обърна хубавото си личице към нас и ни изгледа с хладен поглед, сякаш държеше да запомни изражението върху лицето на всеки от нас.
— Вие ме предадохте! — изправи се Нефертити с умолителен призив към Царския кръг, но каква ли подкрепа и утеха би могла да получи оттам? — Вие ме предадохте — повтори.
— Господарката Хийа бе вярна и законна съпруга на Божествения — изговори набързо Туту, а застаналият до него Мерире закима енергично.
— Замълчете! — изкрещя внезапно Нефертити. После се извърна отново към съпруга си: — Ти също ме предаде! А се закле! — Ехнатон вдигна ръка, приканвайки я да замълчи, но Нефертити отказа да се подчини: — Изрече клетва за вечни времена. Само нашите деца, в които има от плътта на Слънцето, ще наследят Двойната корона!
— Предал ли? — смени курса Ехнатон. — Ти ли ще ми говориш за предателство? — и посочи към Ай, чиято глава се сведе ниско.
— Къде е изтърсакът? — озъби му се Нефертити.
— В безопасност е.
— А маймуната?
— Мъртва е — взрях се онемял в Ехнатон: шепотът от гласовете на останалите присъстващи замря. — Съпругата ми Хийа е мъртва — повтори той. — Замина към Далечния хоризонт. Вече се намира отвъд нашите грижи и сълзи, но не и отвъд паметта ни. Лекарят… — мигом ми направи впечатление единственото число на съсловната титла, — лекарят не успя да спре кръвотечението…
— Тогава дано тялото й изгние! — изкрещя Нефертити. — И дано отрочето й я последва бързо!
Ехнатон скочи и силно я зашлеви. Ай направи опит да я задържи, но ударът бе толкова силен, че Нефертити се просна на пода. Близначките се разпищяха. Анхеспаатон остана неподвижна. Царедворците се понадигнаха, без да знаят как да постъпят. Нефертити се изправи полека, попивайки кръвта в ъгълчето на устата си. Тя пошепна нещо на Ай, който напомняше пречупена тръстика, но той успя само да се отпусне тежко на възглавниците, без да знае в страха си докъде можеше да стигне гневът на Ехнатон. Последните задръжки на Нефертити паднаха. Тя се разкрещя на Ехнатон, който й отговори със същото. Дрехите и на двамата бяха раздърпани и в окаяно състояние, а единият чехъл на Ехнатон се бе изхлузил. Царският кръг бе изпаднал в абсолютен шок, докато гледаше как фараонът и великата му царица си крещят един на друг като някой селянин и жена му в крайните улички на Тива. Рамзес прикри усмивката си. Хоремхеб следеше сцената с глуповато изражение. Мерире бе затулил уши с длани. Цялото негодувание, таило се през последните няколко години, сега изскочи на повърхността в ужасно състезание по надвикване. Капитанът на стражевата гвардия се втурна в стаята, разтревожен от страшната шумотевица, но аз го отпратих с успокоителен жест. Раменете на Рамзес подскачаха от беззвучен смях, тъй като кавгата между фараона и неговата царица продължи, след като те изгубиха и последното зрънце от обичайното си приличие и достойнство. Ехнатон се огледа, но едва ли различи нещо около себе си. А може би умоляващото ми изражение бе пробило най-сетне през маранята на гнева му, защото той прибра робата около себе си и се върна на трона, сякаш оглушал внезапно за крясъците и проклятията на съпругата си. После ми направи знак да приближа. Коленичих на възглавниците пред него и се поклоних дълбоко. Когато вдигнах глава, Анхеспаатон продължаваше да ме гледа с неразгадаема усмивка. Гневът бе разкривил лицето на Ехнатон. Следа от слюнка бе засъхнала по брадичката му; издутият му гръден кош се надигаше бързо и високо, сякаш той бе тичал отдалече, а бялата му роба бе прогизнала от пот. Той се приведе напред и ме плесна по рамото. Заговори едва когато Нефертити млъкна от изтощение.