— Господарю Маху?
Откъснах се от обзелия ме унес. Анхеспаатон се бе навела към мен.
— Онова, което чу тук, е колкото свещено, толкова и поверително. Баща ми вярва на своя Песоглавец от Юга.
— А ти, господарке?
— Исканото от баща ми е и мое желание.
Погледнах към Меритаатон. Тя ми отговори с хитровата усмивка, но инак лицето й беше толкова безизразно, че веднага поставих под въпрос умствените й възможности.
— Маху! — Ехнатон ми подаваше запечатан свитък, който очевидно бе държал скрит между възглавниците на трона си. — Ако ми се случи нещо…
— Нищо няма да се случи…
— Когато се върна при моя Отец — прозвуча съвсем твърдо гласът му, — развий този свитък. Той е запечатан три пъти. Маху, обещай ми — сълзи напълниха очите му — заради всичко, което е било между нас, заради приятелството, което имахме, че ще го пазиш, както трябва. А сега се закълни! — вдигнах ръка и изрекох клетвата. Той ми подаде свитъка. — Хайде, приятелю Маху, тръгвай си.
Тръгнах си, а Ехнатон и двете му дъщери подеха с глухи гласове едно заклинание от „Книга на мъртвите“:
През втория месец от сезона перет и в петнайсетата година от царуването на Ехнатон чумната епидемия отшумя окончателно. Градът на Атон се нормализира донякъде, но силното му някога сърце пулсираше едва-едва. Ехнатон се появи, съпроводен от двете си дъщери, които бяха безкрайно доволни от предоставената им титла на царици. Родиха дъщери, всяка от които получи името на майка си с наставката „Ташери“, но и двете бебета не живяха и един месец. Хората зашушукаха, че боговете са отсъдили да стане така. Отшелничеството на Нефертити не бе отменено и никому не бе разрешен достъп до нея. Градът мина под административното управление на малък съвет, който бе наречен „Благочестивите“ и включваше Ай и Хоремхеб. Ай остана незасегнат от чумата. Двамата си разменяхме шеги както преди, но вече имах едно наум. Той продължи да бъде съюзник, но престана да е приятел. Скрих свитъка, който ми даде Ехнатон. Дълги дни обмислях това, на което станах свидетел при последната ни среща. Изчезнаха както мечтите и предишните видения, така и появите на Атон. Може би царица Тийи е имала съвсем чисти помисли, но аз се чувствах като в леговище на кобри. Борбата се водеше заради властта и славата, а аз бях част от нея независимо от цената, която трябваше да платя.
В края на лятото Царският кръг бе събран на тържествена среща. Присъстваха всички, включително Пентжу, който бе сдържан и спокоен, сякаш знаеше какво го очакваше, но то никак не го интересуваше. Останалите продължаваха да се радват на благоденствие: напредваха в кариерата си, поддържаха сфери на влияние, създаваха клики и изграждаха нови съюзи. Хоремхеб се издигна до главен военнокомандващ, а Рамзес го последва като първи негов заместник. Хюйи се разпореждаше с всички дела отвъд държавните граници на Египет. Майа отговаряше за всяко късче злато и сребро в египетската хазна. Мерире, залутан в своя рай на глупците, продължаваше да мечтае за славата на върховен жрец на една религия, която да владее огромните пространства от река Ефрат до земите отвъд Третия праг. Ай седеше спокоен и усмихнат най-отпред и оглеждаше самодоволно всички. Останалите седяхме, като че не се бе случило нищо, но всеки от нас обмисляше ходовете и плановете си за бъдещето. Градът на Атон, царуването на Слънчевия диск и самата идея за върховното величие на Единствения се бяха сринали в прах и пепел. Сега трябваше бързо да се заличат следите, а властта да се преразпредели. Покрит с маска на лицемерие и фалш и подкрепян от чедата на Кап, Ай съумя да заблуди Туту, Мерире и останалите, като им нахвърля такава картина, която дори аз оцених като достоверна и убедителна: как Ехнатон да си върне обичайната форма и мощ, как градът да преуспее, как Хоремхеб да преустрои и да реорганизира войската така, че Египет да предприеме тотално настъпление с бойните си знамена от единия до другия край на огромната империя, воден от Атон и под сияйното му покровителство. Туту, Мерире и останалите налапаха въдицата на приказките му като лакоми дечурлига. По-късно Ай проведе второ съвещание — само с чедата на Кап, включително Пентжу, в усамотена част на собствената си градина. Разпита най-подробно лекаря за здравословното състояние на малкия принц. Пентжу му предостави изчерпателен и правдив разказ, но подчерта изрично, че момченцето е под негово лично наблюдение и грижи, а той ще го повери единствено на човек, посочен от самия Ехнатон. Ай стисна устни, обяви задоволството си от отговора и премина към други текущи въпроси. Бяхме се разположили на сянка, отпивахме вино и разкроявахме цялата империя. От срещата на Царския кръг не бе минало много време, а вече никой не поставяше под въпрос решенията на Ай, нито възропта срещу заложения в основата на нещата принцип, че е дошъл краят на царуването на Ехнатон, че мечтите му за революционно обновление са толкова вълнуващи, колкото пресъхналото корито на река. Хюйи и Майа направиха грубо и сбито, но много съдържателно описание на нещата и събитията, за които отговаряха — че цяла Тива кипи от вълнения, че съкровищницата е празна, а лоялността на съюзниците ни извън границите на Египет се топи с всеки изминал месец. От своя страна Хоремхеб не ни спести още по-страшна новина — че висшето командване на египетската войска в Мемфис е пред бунт: без продоволствие, годно оръжие и попълнение на личния състав командващите не могат да изпратят военни части през Синай, за да подкрепят съюзниците на Египет или да защитят мините за скъпоценни камъни и търговските пътища.