Стигнахме до вземане на решения: Хюйи и Майа да се върнат в Тива, да сформират свой Дом на писарите и да изготвят секретен план за бъдещето. Хоремхеб и Рамзес веднага да се заемат с гарнизона в Мемфис. Ай подчерта колко важна е пълната секретност. Разбира се, никой не се осмели да попита или дори да намекне за онова, което Ехнатон би могъл да помисли или да каже. Ай се бе постарал да вземе нещата в свои ръце. На всички бяха връчени служебни печати и документи с царския картуш на Ехнатон. Когато Ай приключи, се заклехме в преданост, истинско съюзничество и приятелство и си стиснахме ръцете.
Няколко седмици по-късно говорих с Ай за здравето на Ехнатон. Устоях на изкушението да му опонирам рязко. Вярвах или най-малкото мислех, че двамата сме сродни души. Ай бе опасен — хитър и лукав като мангуста. Исках да види в мен съюзник, а не носител на собствената му съвест. Той ме изслуша и сложи пръст на устните си:
— Маху, ти си много схватлив и проницателен. Винаги водиш събеседника си към същината на проблема.
— Не се отнасяй покровителствено и снизходително към мен — възроптах. — Не ме подценявай!
— Ще видим. Ще говоря с Божествения и с този, с когото той регентства.
Споделих всичко с Джарка, който — оказа се — знаеше за повечето неща или ги бе подозирал, но най-много го впечатли споменатото от Ай съвместно регентство. Недоумяваше как Ай бе съумял да възстанови близостта си с Ехнатон дотолкова, че да бъде въздигнат до ранга и титлата на фараона.
— Направо е невъзможно — поклати глава той, — никой не би го приел.
— А какво ще кажеш за престолонаследника Тутанкатон?
— Та той е невръстен.
В деня на оповестения прием Ай ме взе, след като се убеди, че съм с пълното церемониално одеяние на висш царедворец. В Двореца на Атон портите, коридорите, вътрешните дворове и градините бяха задръстени от хората на Нахтмин в пълно бойно снаряжение и с готови копия и вдигнати щитове. При вратата на Тронната зала гъмжеше от шамбелани и всякакви служители. Разнесе се тръбен зов. Отекнаха гонгове. Отвсякъде се понесоха валма от тамянов дим. Мерире, издокаран в изящни роби, ни въведе в Тронната зала. Помещението беше променено. Имаше подиум, върху който бяха поставени два блестящи трона. Зяпнах от изненада, заковавайки се намясто. Анхеспаатон и Меритаатон седяха на неголеми столове с възглавници в двата края на подиума. Ехнатон носеше двойната корона на Египет; на гърдите му искреше украшението с образа на богинята лешояд Нехбет; ослепително бяла пола покриваше глезените му. А до него блестеше още една човешка фигура. Останах като поразен от гръм. Защото и тя носеше всички отличителни знаци на фараона, включително камшика и жезъла, но не можех да не разпозная Великата царица Нефертити. Великолепната й коса бе обръсната и веждите й бяха оскубани, а лицето й бе гримирано умело и също като на съпруга й. Първото впечатление бе, че не е остаряла нито с ден, но когато се приближих, забелязах приведените рамене, напълнелите ръце, наедрелите длани, леко отпуснатите бузи и вдлъбнатите линии около устата, които дори гримът не бе успял да прикрие. Развеселен от изненадата ми, Ай коленичи върху възглавниците в задължителния дълбок поклон до земята. Аз сторих същото, допирайки пода с чело. Не чухме позволение да се изправим. Гласът на Ехнатон изпълни помещението: