— Защо го доведе, Пентжу?
Лекарят ми подаде малък резбован хипопотам, увит в доста дебел папирус.
— Всяка седмица — обясни Пентжу, — с изключение на времето на чумната епидемия, Ехнатон пращаше на сина си малък резбован подарък, например скарабей, някакъв амулет или пръстен, увит в къс от папирус — обърнах листа. На външната му страна се виждаха думите „Енк Хетер“, които означават: „Доволен съм.“ А от другата страна бе изписана с йероглифи думата „целувам“ — една стрела над глава, гледаща надолу към леко развълнувана водна повърхност. — Ехнатон поиска от мен да обещая — продължи Пентжу, — че ще следя дали пристига подобен подарък на втория ден от всяка седмица. От външната страна са думите „Доволен съм“, а от вътрешната — йероглифният надпис „целувам“. Ако не получа такъв подарък три поредни седмици, трябва да приема, че той вече не е сред нас, а неговият единствен син се намира в много голяма опасност. Тогава съм длъжен да отворя запечатания документ, който той ми даде. Изтекоха три седмици след последния подарък. Днес сутринта счупих печата. Указанията в документа бяха съвсем прости. Трябваше да доведа принца при теб и да ти го предам, за да се погрижиш по-нататък за него.
Вгледах се в момченцето и усетих, че ме връхлита силна тъга, горчива и сладка едновременно, защото осъзнах, че независимо от всичко, което се бе случило, в края на краищата Ехнатон бе вярвал на мен повече, отколкото на всички останали. Заръчах на Джарка и на Пентжу да ме почакат. Отидох вкъщи и взех документа, който ми бе поверил Ехнатон. Счупих трите печата и развих свитъка. Когато прочетох думите, изписани грубо с йероглифи, сърцето ми се сви. „Хайнеках Ахифе: Поздравявам теб, който си по-значим от баща му. Мем сен джей: Не се безпокой. Ра мем пет: Слънцето е на небето. Хекет Небет Неферт, Маху: Всичко хубаво за тебе, Маху.“ Отдолу бе изписано по-четливо: „Направи онова, което трябва, за да опазиш сина ми. Сенб ти: Довиждане.“ Унищожих ръкописния документ и се върнах в павилиона. Вече знаех кои са били подбудите, накарали Ай да ме заведе в двореца: той не само е искал да ме провери, но и правилно бе предположил, че съм един от малцината, на които Ехнатон би поверил невръстния си син. Ай бе искал да съм близо до него. Затворих вратата след себе си и се облегнах на нея.
— Пентжу, знаеш ли какво стана?
— Не, освен онова, което Джарка сподели с мен.
— Наемниците са оградили дома ти. Може ли да им се вярва?
— Те положиха клетва за вярност лично пред фараона. И никой не я е отменял.
— Но може да ги подкупят, да ги убият или да ги преместят другаде. Джарка и ти, Пентжу, трябва да изведете веднага момчето от Града на Атон. Отведете го в Тива и го предайте на Собек. Джарка, ти знаеш къде и как да го намериш. Кажи на Собек, че доколкото ме обича и иска да върне дълга си към мен, трябва да се грижи и да се отнася към това дете като към свой син, осигурявайки му пълна безопасност, докато аз или ти не му го поискаме обратно — наведох се и прегърнах момчето, което ухаеше на мед и на още нещо приятно. Целунах го по бузите. — Бъди смел, малкият. Изпълнявай всичко, което поискат от тебе тези мъже.
Пентжу и Джарка взеха храна и малки торбички със злато, сребро и драгоценни камъни и се измъкнаха по страничните улици към кея. Ай дойде по-късно същия ден, придружен от капитана, който командваше наемниците му.
— Маху, мислех, че си с нас. Прав ли съм?
— Разбира се, че съм с вас, Ай.
— Тогава къде е момчето?
— На сигурно място и в безопасност.
Ай се огледа над рамото ми и попита:
— Къде са Пентжу и Джарка?
— И те са на сигурно място и в безопасност.
Ай подсвирна през зъби и повтори:
— Къде е принц Тутанкатон?
Капитанът на наемниците изтегли меча си.
— На сигурно място — потретих. — Слушай, Ай, наемниците ми чакат в тъмното с опънати лъкове и насочени стрели. Хайде, приятелю — добавих с подигравателен тон. — Аз съм с теб както тогава, когато избавих принц Ехнатон от храма на Амон — той примига и погледна встрани. — И още нещо — добавих съвсем тихо. — Ако умра, с теб е свършено. Дори да оцелееш, никога няма да научиш къде е момчето.
Ай отстъпи, размахвайки пръст към лицето ми.
— Маху, лукави Песоглавецо от Юга — възкликна той, протягайки рязко ръката си с приятелски жест. Стиснах я с равнозначна сила. — Приятелю и съюзнико мой! — обърна се кръгом и напусна дома ми.