Повече никой не ме попита къде са Тутанкатон, Пентжу и Джарка. Градът остана спокоен няколко седмици. Бях зает: събирах имуществото си — вещи и всичко останало, — изпращах го на друго място и изгарях документи. И други от чедата на Кап посетиха Града на Атон. Приличаха ми на лешояди. Пристигаха като люде, заети с важни дела, но в действителност напомняха повече хиени в пустинята, които ръфат нечий труп. Външно се удивяваха на необяснимото изчезване на Ехнатон, но думите от циничната забележка на Рамзес са събрали всички техни мисли: „Няма го и да благодарим на боговете за това! Ако се върне, ще го пратим отново там.“
Всички бяха на едно мнение и по още нещо.
— Нефертити няма да бъде приета никога — озъби се Хоремхеб. — Свободна е да се нарича, както си иска: Сменхкаре-Анхеперуре! Може да се превъзнася като Божествената дъщеря и дори като Сина на Хор, но в жилите й не тече кръвта на Тутмос. Тя няма царско потекло. И двамата с Ехнатон са симптомите близнаци на една и съща болест. Командваните от мен войски няма да я търпят дори за миг, каквито и приятни думи да отправя към тях или към силните в Тива. Каквото и да става, тя трябва да слезе от мястото, където се е покачила.
Ай приемаше тези негови думи спокойно и невъзмутимо или поне оставяше такова впечатление. В първия месец на летния сезон той проводи съобщения до всички чеда от Кап, че е насрочена важна среща на Царския кръг в Големия дворец на Атон. Бе посочено недвусмислено, че никой не бива да отсъства.
Предложих удобството на дома си на Хоремхеб, Рамзес, Майа и Хюйи, като се разпоредих слугите ми да се погрижат за пищно угощение. Направих го по личната молба на Ай, когото титулувах „мой почетен гост“. Всички бяха загрижени за това, което предстоеше през идващия ден. Хоремхеб и Рамзес пристигнаха със свити, които останаха на лагер около кея, а Майа и Хюйи бяха съпроводени при пътуването им по реката от две транспортни баржи, претъпкани с наемници. Ай пристигна последен — не бе бръснат и носеше всекидневни роби и тъмен плащ. Чух дрънченето на брони, когато наемниците му устройваха лагера си съвсем близо в градината. Змията бе видимо превъзбуден: той отказа да приеме венеца на почетния гост, а поиска да затворя капаците на прозорците и да заключа вратите. Събрахме се около него. Известно време Ай остана седнал на възглавниците; бе затулил лицето си с длани, а когато ги свали, бузите му бяха мокри.
— Царският кръг… — изхлипа той, опитвайки се да се овладее, — вие не бива да присъствате на срещата на Царския кръг утре сутрин. Всички познавате протокола. Никому не е позволено да влиза с оръжие или да въвежда въоръжени свои хора в свещения периметър.
— Какво? — попривдигна се Рамзес.
— Дъщеря ми, Великата царица Нефертити — облиза пресъхналите си устни Ай — е подготвила план за убийството на всички вас.
Думите му бяха посрещнати с пълното мълчание на хора, вцепенени от изненада.
— Имаш ли доказателства? — едва успя да изрече Хюйи.
Ай заопипва отвътре горната си роба и извади малък папирусен свитък.
— Вече знаете — добави глухо, с уморен глас, — че тя нареди да се заличи името на Хийа от всички паметници. Дори гробът й беше поруган и преровен. Решила е да разчисти всичко с един удар.
— Как разбра? — попита Хоремхеб и натисна Рамзес, който понечи да стане.
— Само благодарение на увереността й, че съм изцяло на нейна страна. Твърди, че има подкрепата на Мерире, Туту и останалите. А най-вече пълната и безрезервна помощ и лоялност на Манетхо и наемниците му. Помещенията, където ще се проведе срещата на съвета, ще бъдат заключени под надзора на стража. Членове на Царския кръг, между които и вие, са нарочени за умъртвяване с отрова или чрез отсичане на главата.
Сграбчих свитъка.
— Посочени са имената на онези, които трябва да умрат — обясни Ай.
Развих папируса. Не съм съвсем сигурен дали присъстващите чуха стона ми. Почувствах много силна болка и вцепеняващ хлад, последван от почти неистово желание да се разкрещя и да вия. Никой не бе пропуснат: Хоремхеб, Рамзес, Майа, Хюйи, Пентжу, принц Тутанкатон, Собек, Джарка и още много други. Но онова, което стисна като студена ръка гърлото ми, беше моето име, оглавило списъка.
— Онзи ден тя ми разкри какви планове крои — продължи Ай. — Разчита, както сама се изрази, на светкавична и тотална разправа. Ще ви изобличи като най-опасните поддръжници на Ехнатон и яхнала гребена на вълната, ще отиде с най-голямата си дъщеря в двореца Малгата в Тива. Атон ще стане само един от многото богове. Този град ще бъде изоставен, за да пустее в забвение, като се възстанови култът към Амон.