Нефертити ме чакаше в малка стая. Бе облечена в обикновена бяла рокля и седеше върху купчина възглавници в средата. В ъгъла се бе сгушила една от почетните дами, която бе затулила лицето си с длани и плачеше. Преди да вляза, Майа ми подаде чаша със златни инкрустации и ме погледна тъжно:
— Маху, представям си как се чувстваш, но отровата действа много бързо. Меритаатон вече си замина.
Поисках да изведат другото момиче и коленичих пред Нефертити, стиснал чашата в една ръка. Вярно е, ще ви кажат, тя бе вече остаряла, лицето й бе доста сбръчкано, видимо бе напълняла и главата й бе обръсната, за да прилича повече на мъж. Не мога да си спомня нищо подобно. Седях лице в лице с Красавицата, коленичила в уханна плодова градина; лицето й бе тревожило непрестанно сънищата ми и не ми дава покой и до днес. Тя бе успяла да смири вече душата си: сините й очи гледаха спокойно, макар и с бледочервени кръгове от изплаканите сълзи.
— Маху — чух я да изрича, шепнейки името ми. — Знам защо си тук. Спомняш ли си, че гадателката ми го бе казала? Че ще погина от ръцете на приятел.
Не можех да помръдна. Стиснах още по-здраво чашата и се опитах да се приближа до нея, но не се получи: стоях като прикован, гледах я право в очите и чувствах само страховитата болка в сърцето си. Огънят в мангала гореше ярко, но на мен ми беше много студено, сякаш мъртвешки хлад бе обхванал тялото ми.
— Маху — усмихна се тя, — поне умирам в присъствието на приятел.
— Ехнатон? — отговорих с въпрос. — Господарке моя, къде е Ехнатон?
— Не знам — стана по-ясно видима усмивката й. — Дори да знаех, нямаше да кажа нито на теб — помръкна погледът й, — нито на другите хиени.
Преди да успея да я спра, тя измъкна чашата от ръката ми, вдигна я към мен с жеста на наздравицата и изпи на един дъх всичко, сипано от нечия ръка. Гледах как няколко пурпурни капки се стичат по брадичката й надолу към тази толкова прекрасна шия. Тя въздъхна дълбоко и пусна чашата встрани.
— Сенебти. Сбогом — замълча за миг, свела глава, а когато я вдигна, очите й бяха пълни със сълзи. Започна да трепери. — Маху, моля те, не ме оставяй да умра сама.
Стиснах протегнатата й ръка и я притеглих съвсем близо до себе си. Треперенето й се усили; цялото й тяло се разтърсваше, когато ръцете ми я обгърнаха здраво; после притиснах главата й към рамото си.
— Защо? — пошепнах. — Защо моето име…
Тя вдигна глава.
— Не съм правила никакви списъци — изрече с мъка. — Дори да бях го сторила, твоето име никога нямаше да бъде в тях — понечи да се измъкне от ръцете ми, но аз я притиснах още по-силно, без да мога да произнеса и дума повече.
Тя въздъхна още веднъж-дваж, изкашля се, сякаш искаше да очисти гърлото си, след което тялото й се отпусна отведнъж. Освободих я внимателно от прегръдката си. Бях доволен, че очите й са затворени; бялото й лице, станало вече владение на смъртта, изглеждаше по-младолико. Положих я грижливо върху възглавниците, изправих се и изритах чашата към стената. После отворих вратата. Ай и чедата на Кап, наредени в полукръг, ме гледаха напрегнато в лицето.
— Отиде си — обявих. Затворих вратата след себе си с ритник и добавих: — Всичко свърши!
Историческа бележка
Възвеличават те войските ти една след друга, Теб, Повелителю, за да живееш вечно.
Знаем достатъчно много за Маху благодарение на незаетата му гробница в Тел ел Амарна (Града на Атон), оформена надълбоко в местния скален масив като предпазна мярка срещу осквернителите и грабителите на гробове. Живописните изображения в нея са изпълнени набързо, но са сериозно свидетелство за голямото дело на Маху — осуетяването на много опасен заговор срещу Ехнатон. Археолозите намират не само дома му, но и работното му място и дори установяват наличието на неголям оръжеен арсенал, който Маху е държал в непосредствена близост. Личността, разкошът и залезът на Аменофис III, както и голямата му любов към царица Тийи са документирани добре и са описани точно от историчката Джоана Флечър във великолепната й книга „Слънчевият цар на Египет: Аменофис III“. Рязкото издигане и успехите на прослойката от Ахмин са анализирали в ясна картина редица историци, включително Боб Брайъс и Николас Рийвс, както и аз в книгата ми „Тутанкамон“, Лондон, 2002. А голямото влияние на царица Тийи в Египет, преди всичко върху външните работи на страната, е видно от познатото днес като „Писания от Амарна“.