Възходът на Атон

Първа глава

Здравейте, божества ужасни,
които хващате и унищожавате сърцата!

Глава 27: Книга на мъртвите10

Изпивал съм магичната им сила.
Сега привиквам духовете им.
Препускат мислите ми — рой свирепи колесници,
жадуващи за вихъра на боя.
Добре познавам този вкус на кръв.
Пред мен се струпват техни Ка11,
освободени от Света подземен
и петимни да ме преследват.
За вече отишлите си оттук говоря,
потънали във Вечната тъма —
изял ги е Унищожителят —
душите им са сякаш късове месо, нахвърляни в казан.
От мрака, разпокъсан от звездите,
сред спомени и образи се връща име
и все едно че стъпва на подвижен пясък
или наднича в маранята на пустинята.
Стоя и гледам как пристигат всички,
но не познавам ничие лице и тяло.
Безкрайно много имена, души и мисли —
орляк от спомени, дошли от толкова далече.
Откривам само теб, Рамзесе — царю на Две земи,
Превъплъщение на Хор, Носителю на Двойната корона,
Пазителю на Диадемата, всесилни фараоне…
О, знаеш го добре, защото беше с нас
духът ти още отначало.
Сега изслушай моя химн за теб:
„Небесните селения са тъмни
и светилата са угаснали;
колоните им се разклащат
и тракат костите на всички богове.
Земята е притихнала в нозете ти.
И този свят отново вижда
как идва фараонът ни
с великата си мощ.
Защото Той е Цар на мъдростта
и Господар на живите.“

Аха! Добре че огънят е стъкнат. Защото плявата на годините изгаря в огъня. Е, кой съм аз? Да, аз съм Маху — бивш главен стратег на фараоните, приятел на фараоните, който сега живее сам в малко, но представително обиталище край Нил, оградено с палмови дървета. Над зелената роба на короните им разпознавам в мъглата неясните привидения на планини. Много тайни знаят онези планини. Те пазят за себе си истината за Единствения, чието име не може да бъде изречено. Както и за всичко останало, да, за всичко останало.

Започнах изповедта си в деветнайсетия ден на ахет — сезона на разливите, когато високите и силни води на Нил вливат живот в Черните земи. Сириус бе преминал високо в източния небосклон, за да се скрие заедно с проблясващите бели петна на свещената птица ибис. Колко много спомени! Писарите на фараона също се бяха появили и отминали, както и Очите и ушите на фараона: с очи на кобра и с клюнестия си нос той ми прилича на пълководеца Рамзес — тънки устни, извити винаги в принудена и самодоволна усмивка. Не беше ли гримаса? Дори сега духът на Рамзес стои в сенките заедно с останалите, следейки всичко и всички със събраните си, вечно играещи очи.

Бяха ми осигурили вече храна, калеми за писане, мастилница и мастило, папирусови свитъци, рогов нож и камък за заостряне и заглаждане. Вече бяха намерили и дневниците, които си водех през годините; те щяха да ми послужат за освежаване на паметта. Бях длъжен да запиша всичко така, както се бе случило. Искаха да получат изповедта ми, за да стане притежание на фараона, но само след отвяване на плявата от миналото, така че да остане зърното от онези славни дни на Великолепния — Аменофис III, с дебелия корем и масивни бедра, лъщящи от пот и благоухания. Аменофис Великолепния, Повелител на Двете земи и Носител на Божествените пера, който е прегърнал похотливо собствената си дъщеря, разположила се в скута му с провесени встрани дълги нозе и размахваща син лотос в едната ръка и камшик със сребърна дръжка в другата. До него е царица Тийи с дребното си лице и необуздания си нрав, в чиито сънища основен посетител е нейният загадъчен бог. Аха, ето го и Майа, противния гладкокож ковчежник с благоуханни одежди и с лице, гримирано по-обилно от лицето на всяка хесета, момиче от храма. Майа, който обича да се облича в женски премени и е вечно ухилен и мазен, с ласкателен език и изменчиво сърце. Устните му бяха пълни, влажни и червени, сякаш току-що бе смукал кръв, а подигравателно присвитата му уста бе винаги готова да запее възхвала на собствената си особа: Когато започнах, бях много добър, за да стигне до надписа на собствената му гробница: Когато свърших, бях блестящ. Сенките сменят местата си, за да се появи лекарят Пентжу — колкото лукав, толкова и опасен. Зад него е Хюйи, гордост на фараона, следван от прославения воин Хоремхеб — набит здравеняк с ъгловато безстрастно лице и поглед на свирепа пантера. Рамзес ли? Ами да. Рамзес е винаги в сянката на Хоремхеб. Къде са останалите? Спокойно, ще се появят. Нефертити, или „Прекрасната дойде“. Тя пристъпва както винаги с леко изнесена назад разкошна глава и с необичайно сините си очи, вглеждащи се изпод тежки клепачи. След нея идва дъщеря й Анхсенамон, която е не по-малко красива и също толкова вероломна и опасна. Анхсенамон носи напоена с благоухания перука, превързана със златна панделка; очите й с цвят на трънкосливка са оградени с дебел слой тъмен туш; на хубавия й врат има сребърна огърлица, а обшитите със сърма и мъниста поли припляскват предизвикателно върху чувствено окръглените й бедра при всяка крачка. На единия й крак се вижда сандал с позлатена горница, а другия сандал тя носи в ръка с безпомощно изражение на лицето. После идва кроткият и нежен Тутанкамон12 с невинни черни очи и засмяно момчешко лице. А след всички и над всички, свъсен като буреносен облак, се вижда Еретика! Забуления, чието име не бива да се произнася. Всички те идват при Маху и откъде ли би могъл да започне Маху, ако не от самото начало?

10

Преводът е от френски и е на Йордан Ватев в „Книга на мъртвите на древните египтяни“. С, Наука и изкуство, 1982. — Бел.прев.

11

Ка в египетската митология е едно от проявленията на душата, духът покровител, духовният двойник на всеки човек. — Бел.прев.

12

Според други източници — Тутанхамун. — Бел.прев.