Долових някакъв шум и се обърнах. Изплашена, Деди измърмори нещо и се изправи; нямаше нищо освен шепота на клоните в сгъстяващата се мрачина. Нищо ли? Помислих си го и аз, но на сутринта Деди бе заминала нанякъде и повече не я видях. Леля ми ме остави да тъжа сам за Бес и Деди. Гневът ми бързо охладня. Реших да прикрия чувствата си и се смесих с прислугата. Дойде и отмина ахет — сезонът на разливите, последван от перет — времето на сеитбата и покълването; не закъсня и шему, когато слънцето грее жарко и всички слуги воюват с вредните насекоми и животинки, от които гъмжи цялата къща. Точно това бе най-омразното време за леля ми: мухите се носеха като черни облаци, а плъховете дебелееха, ала оставаха все така бързи. Обичах съпътстващата суматоха и общото объркване и правех всичко, за да ги засилвам. Намерих трупче на плъх, раздут от погълнатата отрова; скрих го във варосаната тоалетна с варовикова седалка, поставена около дупка над тухлени съдове, пълни с пясък. Разрових надълбоко и зарих плъха с пясък. Минаха цели два дни, преди леля ми да разбере какво бе привлякло пълчищата мухи към ужасната воня. Не изтече много време и успях да се снабдя с известно количество отрова. Скрих една охранена и натъпкана с отровата мека патица близо до колибата на Сет.
— Какво нещастие! — завайкаха се след малко слугите. — Хрътката сигурно е изяла някоя примамка за плъхове!
Леля ми оплака песа, а аз излязох още същата вечер с чистата си ленена риза, застанах под върбата и прошепнах някои неща на Деди и Мерет.
Кончината на салукската хрътка отбеляза не само началото на куп беди за леля ми, но и собственото ми освобождение от нея. След два дни в къщата пристигна прашен и потънал в пот пратеник, носещ картуша20 на фараона. Въведоха го в преходно помещение, за да го поочистят, но още докато един от робите миел краката му, той изрекъл тихо носената вест: баща ми бе умрял. Неотдавна го бяха повишили в чин на полкови командир на ескадрона от колесници Отмъщението на Анубис, който охраняваше гробниците в Долината на знатните. Банда изкусни крадци и осквернители на гробове проникнали и в една от най-богатите гробници през съседния храм. Похитителите не се посвенили да задигнат златните покрития от лицата на мумиите, от пръстите на ръцете и краката им, амулетите от вратовете им и даже позлатените съдини с благовония. После допълнили богохулното си деяние, запалвайки няколко детски мумии като факли, за да си светят. Не успели да обуздаят огъня, димът излязъл през отвора за проветряване и вдигнал тревога. Грабителите побягнали в Червените земи и баща ми се втурнал да ги преследва.
— Като ястреб — допълнил пратеникът, — спускащ се към плячката си.
Грабителската банда била многобройна и успяла да намери убежище в някакво скално гнездо с изворна вода. Баща ми ги затворил в обсаден кръг. Подпомогнат от обитателите на пясъците, заповядал мястото да се щурмува. Крадците, които оцелели след атаката, били набити на колове и подпалени. Неколцина били отведени в Тива за публично наказание, а баща ми се върнал горд с поредната си победа. Бил ранен съвсем леко от стрела, одраскала врата му. Острието й обаче носело змийска отрова: баща ми издъхнал още преди да стигнат до Тива независимо от усилията на полковия лекар.
Не бях никак изненадан, когато след по-малко от месец се озовах в Кап — Царския дом за обучение, намиращ се на Носа на газелата в огромния дворец Малгата21. Дворецът бе истински бисер — дом на веселието, дворец на ослепителния Атон, построен от Великолепния Аменофис III за собствено удоволствие. Бе разположен непосредствено под хълмовете на запад, така че вечер потъваше в умиращите лъчи на слънцето. Бе наистина впечатляваща царска резиденция, но тъй като бях едва на девет години, не си давах сметка за истинското му великолепие. Децата са странни същества! За мен единствено важен бе фактът, че напусках леля си! Щях да живея на ново място, а то бе школата, посещавана от престолонаследника Тутмос, син на фараона, както и от подбрани потомци на важни висши служители. Пребиваването ми там бе последната почит на фараона към баща ми. Едва по-късно успях да разбера, че леля Изития е използвала голяма част от влиянието си в двореца, за да ме изпрати там.
Домът за обучение се намираше в задната част на двореца. Днес, когато се връщам мислено назад, мога да си позволя поне една кисела усмивка. Бях попаднал в най-прекрасния дворец под слънцето и получих предварителна представа за живота в Големия дом и прилежащата към него територия на Озирис.
Надзирателят в дома за обучение се казваше Уени — възрастен воин и едновременно писар с топчесто лице, дебели месести устни и очи с надвиснали клепачи. В долната мека част на едното му ухо висеше златна халка; по пръстите и китките му имаше евтини бижута. Приличаше на обикновен дебел глупак, но се оказа лукав и безмилостен човек с пъргави нозе въпреки тлъстините си. Бе бивш нактуа, тоест един от отряда „момчета с яки ръце“ — елитна пехотна единица, известна също като „Леопардите на Изтока“. Ветеран, награждаван с най-високите отличия, той винаги носеше Златна огърлица и Сребърни пчели за убити пет митанийци в ръкопашен двубой, чиито пениси бил отрязал като доказателство.
20
Кръгла или елипсовидна опознавателна емблема на фараона и на някои висши сановници с различна направа, носеща име или някакъв символ. — Бел.прев.