— Ще ви разкрия комбинацията при едно-единствено условие. Един от вас ще подпише с мен договор за главните роли във филмите си в продължение на пет години.
Магнатите се стреснали.
— Ама вижте какво — възвърнал си пръв дар словото господин Зицбаум. — За какво ви е да ставате кинозвезда?
— Изобщо няма да ви хареса — уверил я господин Фишбайн.
— Ами да, няма — съгласил се и господин Шнеленхамер. — Знаете ли какъв глупав вид ще имате като звезда, каквато сте неопитна… Виж, някоя дребна роля…
— Главна!
— Или второстепенна…
— Главна!
Тримата мъже се оттеглили няколко крачки назад и събрали глави.
— Май няма да отстъпи — рекъл господин Фишбайн.
— Очите й — додал господин Зицбаум — са като кремък.
— Като си помисля само колко пъти можех да изтърва нещо тежко върху главата й от горната площадка на стълбите — въздъхнал разкаяно господин Шнеленхамер.
Господин Фишбайн вдигнал ръце към небесата.
— Всякакви думи са излишни. Пред очите ми е госпожа Фишбайн с осем къса лед на главата. Ще подпиша договор за главни роли.
— Ти ли ще подпишеш? — заплашително попитал господин Зицбаум. — И ще докопаш целия алкохол? А аз според теб ще се прибера вкъщи и ще кажа на жена си, че довечера няма да има нищо за пиене на приема й за сто и единайсет души, начело с вицепрезидента на Швейцария? Не позна, господине! Аз ще подпиша договор за главни роли.
— Ще й предложа повече от теб.
— Не можеш. Освен, ако не науча, че жена ми си е скъсала гласните струни.
— Слушай — притеснил се колегата му. — Ако ще говорим за гласни струни, трябва да ти кажа, че моята жена започва оттам, където твоята свършва.
Винаги хладнокръвният господин Шнеленхамер съзрял грозящата ги опасност.
— Момчета — намесил се той, — ако започнем да наддаваме, краят му няма да се види. Единственият изход е да слеем компаниите.
Властната му натура удържала надмощие. Няколко минути по-късно той се приближил до момичето като президент на новообразуваната корпорация „Перфекто-Зицбаум“ и обявил:
— Съгласни сме.
Гласът му още не бил заглъхнал, когато отвън изскърцали спирачки. Вера Пребъл надала отчаян вопъл.
— Каква съм глупачка! — закършила тя ръце. — Съвсем забравих, че преди един час се обадих в полицията и им съобщих за избата на господин Глуц. Ето ги, пристигат!
Господин Фишбайн изпищял и затърсил с поглед къде да започне да си удря главата. Господин Зицбаум изстенал глухо и се свлякъл на пода. Ала господин Шнеленхамер бил направен от по-устойчив материал.
— Стегнете си, момчета! — наредил той. — Оставете тази работа на мен. Всичко ще уредя. Не сме стигнали дотам, че един свободен американски гражданин да не може да подкупи полицията на собствената си страна!
— Вярно — съгласил се господин Фишбайн, който вече целел с главата си една прекрасна китайска ваза.
— Да бе, наистина! — надигнал се и господин Зицбаум и взел да си изтупва панталоните.
— Оставете всичко на мен — повторил господин Шнеленхамер. — Здравейте, момчета! — поздравил той сърдечно новодошлите.
В стаята били нахълтали трима — един сержант и двама редови полицаи. Лицата им били каменни и непристъпни.
— Господин Глуц? — попитал сержантът.
— Не, господин Шнеленхамер — поправил го великият мъж. — Можете да ме наричате Джейкъб, приятелю.
Ала сержантът изобщо не се разтопил от обилната му любезност.
— Вера Пребъл? — обърнал се той към момичето.
— Мина Нордстрьом.
— Значи, съм пообъркал имената. Но няма значение. Вие ли се обадихте да ни съобщите, че в къщата се съхраняват спиртни напитки?
Господин Шнеленхамер се засмял, сякаш е чул нещо извънредно забавно.
— Не вярвайте на думите на това момиче, сержанте. Тя е голяма шегобийка. Ако го е казала, значи, пак си е правила обичайните номера. Познавам добре господин Глуц. Познавам възгледите му. Колко пъти съм го чувал да се възхищава от законите на тази страна и да твърди, че за нищо на света не би ги нарушил. Няма да намерите нито капка, сержанте.
— Е, поне ще опитаме — настоял полицаят. — Покажете ни мазето — обърнал се той към Вера Пребъл.
Господин Шнеленхамер се усмихнал подкупващо.
— Чуйте — не се отчаял той. — Току-що се сетих, че греша. Ама че съм и аз — как можах така да се объркам! В къщата наистина има една-две бутилка, но вие, момчета, не вярвам да ни причините неприятности за такава дреболия. Вие сте хора с широки разбирания. Чуйте! Името ви е Мърфи, нали?
— Донахю.1
— И аз така си помислих. Сигурно много ще се смеете. Тъкмо споменах тази заран на госпожа Шнеленхамер: да не забравя да намина покрай полицейския участък и да върна на моя добър приятел Донахю десетте долара, които му дължа.
1
Мърфи и Донахю са типични ирландски имена, а навремето в американската полиция са преобладавали ирландците. — Б. пр.