Бях забравил, че той също е развил завета си да общува с животни. Знам, че е детинско, но ме притеснява това че и двамата имаме тази дарба. Той е също така най-големият и най-силният гард, когото някога съм виждал, има способността да предава енергия на хората, притежава завет за антигравитация, свръхскорост и свръхслух, телекинеза и кой знае какво още, за които не знам. Луменът ми ме отличава от другите, но ако не намеря източник на огън, с който да си взаимодейства, на практика той е безполезен. Способността ми да говоря с животни беше нещо, което нямах търпение да развия още повече, но сега съм сигурен, че Девет ще ѝ намери по-добро приложение преди мен.
Бърни Косар сигурно долавя разочарованието ми, защото ме пита дали искам да отидем на разходка само ние двамата.
Девет го чува и казва:
— Отивай, така или иначе той говори само за тебе. Когато не патрулираше около къщата, седеше в стаята и те наглеждаше.
Аз продължавам да го галя по главата.
— Значи ти си бил, а?
Бърни Косар ме близва по ръката.
— Моят най-добър приятел — казвам му. — И аз бих дал живота си за теб, БК.
Девет изпъшква при тази проява на чувства. Знам, че в тази мащабна междугалактическа война трябва си пазим взаимно гърбовете, но понякога ми се иска да бяхме само ние двамата — Бърни и аз. И Сам. И Сара. И Шест. И Анри. Честно, всеки друг, но не и Девет.
— Ще отида там да потърся животното, което убих, искам да съм сигурен, че ще имаме нещо за вечеря. — И той се отдалечава. — А вие, момчета, идете на специалната си разходка. Когато се върнете, ще трябва да поговорим как да открием другите гардове. Вече си във форма.
— И как по-точно смяташ да ги открием? Бележката, която ни даде Шест, с адреса на мястото на срещата, остана в джоба на Сам. От това, което ни е известно, тя е в могадорианците и те чакат Шест да се появи. Ако питаш мене, това е още по-основателна причина да намерим Сам — казвам остро.
Бърни Косар ме подкрепя. Изглежда, на него му се иска не по-малко от мене да потърсим Сам.
— Ще поговорим за това довечера. Мисля, че е опосум, а може и да е ондатра2. — И Девет се отправя към гората да търси жертвата си.
Бърни Косар ми казва да го следвам и ме повежда през дърветата и после надолу по висок тревист хълм. Теренът става равен за няколко метра и после отново преминава в стръмнина. Движим се бързо и сега, когато силите ми се възвръщат, усещането е невероятно. Пред нас се изпречват две огромни дървета, сведени едно към друго. Съсредоточавам се и ги разделям със силата на мисълта си. Веднага щом се образува пролука, БК скача през нея и аз го следвам. Спомням си някогашните ни ранни сутрешни кросове до училището в Парадайс. Животът ни тогава беше много по-лек, дните ми минаваха в тренировки с Анри, а свободното си време прекарвах със Сара. Беше вълнуващо да откривам на какво съм способен и как да използвам способностите си, за да направя това, за което бях тук. Дори когато се чувствах безпомощен или уплашен, имах такъв голям избор от възможности: трябваше само да се съсредоточа. И представа си нямах колко полезно щеше да ми бъде това.
Гърбът ми лепне от пот, когато стигаме до малка височинка. Вече съм по-добре, но не съм се възстановил напълно. Гледката е внушителна, панорамен изглед към Апалачите, обгърнат от ели и окъпан в светлината на късния следобед. Виждам на километри пред себе си в далечината.
— Трябва да призная, братле, гледката е величествена. Това ли искаше да ми покажеш? — питам аз.
Там, в далечината, долу вляво — казва Бърни Косар. — Виждаш ли го?
Оглеждам пейзажа.
— Там долу в долината ли?
Зад нея — отвръща ми Бърни. — Виждаш ли онази светлина?
Присвивам очи към долината. Виждат се няколко гъсти дървета и смътното очертание на скалисто речно корито. После я виждам. През стволовете на дърветата, вляво, в далечината се процежда тънък лъч синя светлина. Това е силовото поле в подножието на щаба на могадорианците. Не е на повече от три километра. Бърни Косар ми казва, че можем още сега да отидем там, ако реша. Този път той ще дойде с мен, сега вече и той може да дойде, защото двамата със Сам сме деактивирали системата, която изпраща смъртоносен за животните газ през планината.
По тялото ми преминава тръпка, докато се взирам към синьото сияние. Там вътре е Сам. И Сетракус Ра. Ами Девет?
Бърни Косар прави две обиколки около мен и сяда до краката ми.
Ти решаваш — казва ми. — Девет е силен и бърз, но той е непредсказуем.
— Водил ли си го тук горе? — питам. — Знае ли, че сме толкова близо?
Бърни Косар изправя глава, сякаш иска да каже да. Не мога да повярвам, че той е знаел и не ми е казал. Достатъчно. Приключих с Девет.
2
Ондатра, позната още като мускусен плъх, е вид бозайник, гризач от семейство Хомакови. — Б.пр.