Дали това не е краят на мечтата за Лориен? Мислехме си, че сме страшно силни, умни и подготвени. Бяхме глупави, едни арогантни глупаци. Знаехме за Сетракус Ра, великия и страшен могадориански водач, но не знаехме нищо за това как се сражава, за способностите, които използва в битките. Сега, когато поглеждам назад, изглежда толкова логично да се предположи, че ще има способността да ни отнеме заветите.
Иска ми се да можех да се свържа с гардовете — да мога да ги направлявам от тази изгодна позиция. Поне в едно съм сигурна — колкото и да е изумителна физическата сила на могадорианците, умствените им възможности са много слаби, да не кажа никакви. Тези приятелчета са толкова безмозъчни, колкото и скалата, в която съм се превърнала. Още преди да са предприели нещо, вече е ясно какво смятат да направят. Планът им за атака лесно може да се отгатне просто защото няма такъв. Това е игра на числено превъзходство и груба сила — такъв враг може да бъде победен, ако знаеш с какво си имаш работа. Но когато си вътре в играта, не можеш да го разбереш. Иска ми се да можех да кажа на гардовете, че трябва да съсредоточат всичките си сили и енергия върху Сетракус Ра. Опасявам се, че в противен случай битката ще е кратка и най-вероятно победата ще е за могадорианците.
Наблюдавам как ударите се сипят върху Бърни Косар. Той се е превърнал в огромен звяр, както беше направил и в Парадайс. Тялото му е мощно и мускулесто, с остри зъби и нокти, а от главата му стърчат два извити рога. Виждам как Сетракус Ра стоварва камшика си върху ръката на Девет и тя почернява, от което ми става ясно, че скоро той ще бъде в положението, в което съм и аз. Джон е прострелян и пада на пода, гърчейки се от болка. Марина взема едно могадорианско оръжие и започва да стреля срещу настъпващите могадорианци.
Елла се измъква предпазливо от стаята. Какво ли е намислила?
Отмествам поглед от нея, защото чувам БК да ръмжи от болка. Поглеждам към него и го виждам коленичил на пода. Въпреки че продължава да се сражава и да убива могадорианци, той е тежко ранен и от раните му блика кръв. Мъчително е да го гледам как бавно отпада в такива нечовешки болки.
Продължавам да кървя. Чувствам как кръвта ми изтича и силите ми ме напускат, нищо не мога да направя да го спра.
Могадорианците продължават да прииждат на вълни отново и отново. Нямам представа колко от тях сме убили досега, но това няма особено значение. Без заветите си все едно се опитваме да спрем вятъра с решето.
Марина е зад мен и сипе изстрели върху могадорианците. Поглеждам към Бърни Косар и виждам, че са омотали въже около двата му рога и се опитват да го изтеглят от ъгъла.
— Страхливец! Ти си един жалък страхливец! Трябваше да ни парализираш, за да можеш да ни победиш! — чувам как крещи Девет.
Виждам го в средата на стаята — едната му ръка е черна и виси тежко и безпомощно. Сетракус Ра прибира обратно камшика си и казва с усмивка:
— Можеш да ме наричаш каквото си искаш, това няма да промени факта, че скоро ще умреш.
Той замахва напред с камшика. Девет се опитва да отклони с жезъла си пламтящите му краища, но само с една ръка няма как да стане. Един от огнените езици го удря по ръката и жезълът изхвърча от нея, а другият го удря в лицето. Девет крещи от болка, а лицето му и ударената ръка започват да почерняват. Сетракус напредва с него. Трябва да направя каквото мога, преди да стана съвсем безполезен или да умра — започвам да стрелям с оръжието си към Сетракус Ра, легнал на пода. В най-лошия случай поне ще отвлека вниманието му, ще направя каквото мога. Той спира снарядите един по един още във въздуха и ги хвърля настрани като на игра.
Дочувам изстрели и от друго оръжие. Обръщам се към вратата и виждам Сара, която се придвижва напред в стаята и сипе изстрели, а Елла е зад гърба ѝ. Сара. Тя не е обучена. Няма да може да оцелее в една битка с могадорианците и Сетракус Ра!
— Сара! — крещя. — Трябва да се махнеш оттук! Това не е за тебе!
Тя не ми обръща внимание и продължава да върви напред. Девет се опитва да се отдалечи от Сетракус Ра, но ръцете му, и двете вече черни, го теглят надолу с тежестта си. Лицето му почернява точно както ръцете. Сетракус отново удря Девет, този път и с двата края на камшика, право в гръдния кош. Девет крещи от болка, а Сетракус реве срещу него: