— Бях чувал, че можеш да ми бъдеш противник, но я се виж, ти си едно нищо.
Точно когато Сетракус Ра отново прибира камшика си, за да нанесе фаталния удар върху Девет, Елла се втурва покрай Сара и хвърля нещо към него, нещо, което прилича на топка червена мъгла. То удря Сетракус в ръката, той поглежда стреснат надолу и надава оглушителен рев.
Чувствам, че нещо се случва вътре в мен. Мигновено и невероятно мощно, сякаш някой ме е включил към източник на енергия. Съсредоточавам се върху ръцете си и за пореден път се опитвам да активирам лумена. За моя изненада, този път се получава. Заветите ни са се върнали.
Зад гърба ми Марина надава вик и се втурва към Осем, който все още лежи отвън пред вратата. Виждам я как полага ръце върху гърдите му и започва да работи върху раните му. Тя ме поглежда през зеещата врата.
— Какво се случи току-що?
Аз клатя глава.
— Нямам представа, но сега вече предстои истинската битка.
Дланите ми светят. Обръщам се към центъра на стаята, където Сетракус Ра е забил нокти в ръката си и се опитва да извади малкото червено нещо, което Елла хвърли към него. Най-после успява и се обръща, за да стовари камшика си върху Елла и Сара, която продължава да стреля. Те не са достатъчно бързи, за да избегнат удара. И двете се строполяват на пода.
В момента, в който стрелата уцелва Сетракус, аз усещам промяната. Способностите ми се връщат, силите ми също. Сега вече имам шанса да се измъкна оттук и да помогна на другите.
Опитвам се да се освободя от черната обвивка и усещам, че мога леко да помръдна в нея, но не достатъчно, за да я разбия.
Докато продължавам да се боря, поглеждам надолу. Джон се е примъкнал до Сара и Елла, които лежат на пода. След себе си е оставил купчини пепел и кървава диря. Марина се е върнала навън при Осем. Бърни Косар продължава да лежи в ъгъла, но сега разкъсва на парчета могадорианците, които преди малко се опитваха да го извлекат оттам. В средата на стаята Девет все още стои лице срещу лице със Сетракус Ра, но е успял да освободи ръцете и лицето си от черната скала, която го сковаваше.
При тази гледка в мен се връща надеждата, че мога да се освободя от собствения си каменен затвор, и продължавам борбата си. В един момент усещам, че обвивката започва да поддава. Скоро ще се измъкна оттук. Неистово се мъча да се освободя. Единственото нещо, което искам в този момент, е да покажа на Сетракус Ра какво е усещането да бъдеш участник в истинска битка.
Точно когато съм изгубила всякаква надежда, че ще мога да помогна на Осем, способностите ми се връщат. Поставям ръцете си върху раната на гърдите му и усещам, че заветът ми започва да действа. С всяка изминала секунда ударите на сърцето му стават все по-силни. Никога не съм изпитвала нещо по-хубаво в живота си от това спокойно туп, туп, туп. Ако сега не се водеше битката на нашия живот, битката за нашето бъдеще, мисля, че щях да се разплача, но аз оставам силна и сдържам емоциите си.
Свеждам поглед към Осем и виждам, че клепачите му трепват и той отваря очи, поглежда ме.
— Трябва да знаеш… Шест се опита да… — започва той.
Аз го прекъсвам:
— Това не беше Шест. Беше Сетракус Ра. Не знам как го е направил, но това беше той.
— Но…? — Осем изглежда толкова объркан, че направо ми къса сърцето.
— Осем, сега точно не мога да ти обясня всичко. Как се чувстваш? Можеш ли да се изправиш? Трябва да влезем вътре, да се присъединим към другите в битката. Готов ли си? Трябва да излекувам и Джон, ти ще отвличаш вниманието. Разбра ли ме?
Той кимва и аз понечвам да се изправя, но има още нещо, което трябва да направя, преди да е станало твърде късно. Взирам се в очите му, в тези красиви кафяви очи, после поемам дълбоко въздух и го целувам. Когато се отдръпвам, виждам смаяния израз на лицето му. Свивам рамене и му се усмихвам.
— Хей, животът е в настоящия момент, нали така?
Преди да е успял да каже нещо, аз тръгвам да намеря Джон. Трябва да го излекувам, и то бързо. Той пое три снаряда, за да ме предпази. Ако не го намеря веднага, ще умре.
По пода се вижда следа от кръв там, където Джон се е влачил по пода, и двамата с Осем я следваме. Във въздуха виси тежък облак от гъст дим от изстреляните снаряди. Когато стигаме до Джон, той е застанал на колене и изстрелва огнени кълба от дланите си срещу голяма група могадорианци, които се опитват да стигнат до Елла и Сара. Докато се придвижваме към него, могадорианците ни обстрелват. Но сега вече мога да се възползвам от телекинезата и да отклоня изстрелите, Осем също се включва в битката. Аз притичвам до Джон и започвам да оправям раните му. Той е много блед и диша тежко. Загубил е много кръв.