— Джон! Трябва да спреш за малко, за да мога да те излекувам! — Опитвам се да надвикам шума от хаоса и суматохата. Хващам го за брадичката и го принуждавам да ме погледне. Той върти глава и се опитва да се освободи.
— Ако спра, могадорианците ще убият Сара и Елла.
— Ако не спреш, ще умреш. Сега вече Осем е добре, той ще ги прикрива, докато аз работя с тебе. Моля те, Джон! Имаме нужда от теб.
Усещам, че престава да се съпротивлява.
Преглеждам внимателно раните на краката му. Изглеждат по един и същи начин. И двата крака кървят силно от зейналите дупки. Започвам с десния крак и веднага разбирам, че костта на бедрото му е счупена. Той крещи от болка, докато костта се намества, но викът му потъва в шума от случващото се наоколо. Свива ръцете си в юмруци и аз продължавам с работата си.
Другият крак не е толкова зле и се справям по-бързо с него. Джон вече диша по-леко. Пресягам се да взема ръката му и крещя в ухото му:
— Сега изглеждаш далеч по-добре!
Поставям ръка на раната върху горната част на ръката му и усещам, че мускулите — бицепсът и трицепсът, са разкъсани. Ще ми отнеме една-две минути да ги оправя. Осем продължава да сипе огън срещу непресекващия поток от могадорианци, но те прииждат толкова бързо, че той трудно ги удържа. Усещам най-после как разкъсаните мускули на Джон се възстановяват и той е готов. Поглежда ме и аз кимвам с глава. Той скача на крака и се втурва да помага на Осем, за да защитят Елла и Сара, които още лежат на пода.
Чувствам се силен. Добре. Сара и Елла направиха някакво чудо, което ни върна способностите, и сега можем да се бием, но и двете са ранени. Ще превърна всеки могадорианец, до последния от тях, в пепел затова, че раниха приятелите ми.
Тичам към тях и мятам огнени кълба. Знам, че не трябва да изпитваш удоволствие от това, че убиваш друго живо същество, но усещането е страхотно. Сега, когато вече съм на крака, Осем се телепортира из цялата стая, изниква пред могадорианците и ги посича с меча си. Девет все още се бие със Сетракус Ра, но и двамата се движат толкова бързо, че ги виждам като в мъгла. Трябва да отида там и да се бия, но трябва да бъда и тук и да помогна на Сара и Елла.
Изведнъж един от могадорианците, които настъпват към мен, рязко сменя посоката си. Оръдието му не е насочено към мен. Цели се право в Сара и Елла, които все още лежат неподвижни. Стреля в тях и телата им започват да се тресат. Аз крещя.
Гледам в ужас как върху проснатите на пода тела на Сара и Елла се сипят снаряди. Джон успява да стигне до тях и аз притичвам след него. Той е коленичил и държи ръцете им, телата им продължават да се тресат. Дойдохме твърде късно.
След всичко, което преминахме, след като най-после успяхме да се намерим и да сме тук всички заедно, сега може да изгубим още един член на гардовете. Както и Сара. Джон току-що я намери и сега може да я загуби отново. Напрегнат съм в очакване още един белег да прогори кожата на крака ми, нов белег за Елла. И знам, че от този ще ме боли най-много.
Но нищо такова не се случва. Дали смъртта на Елла не е нещо по-различно и затова не предизвиква белег? Това не е възможно. Отварям очи и поглеждам към Джон, който все още стои приведен над Сара и Елла и напрегнато стиска ръцете им.
Поглеждам момичетата отблизо и не вярвам на очите си. Раните им — дупките от снарядите и грозните изгаряния по лицата им заздравяват.
— Какво става? Как го правиш това? — питам Джон и го гледам с изумление.
— Нямам представа — отвръща той и клати глава. — Идея си нямах, че мога да го правя. Видях Сара на земята и не можех да я оставя да умре, нито пък Елла. Не и още един от гардовете. Няма да позволя да се случи това сега, когато всички сме заедно. Взех ръцете им в своите и си мислех колко много ми се иска раните им да заздравеят, да мога да им помогна да се оправят… и изведнъж то започна да се случва.
— Ти си развил нова способност! — крещя от радост и го стискам за раменете.
— Ами просто го исках страшно много и чудото се случи. Каквото и да е станало, важното е, че те са здрави.
Той се засмива с облекчение, изглежда изтощен. После се обръща към средата на стаята, където Девет продължава да се сражава.
— Марина, не е дошло времето да унищожим Сетракус Ра. Въпреки че си върнахме способностите, мисля, че все още не можем да го победим, и не искам да загубим още един гард. Трябва да намерим Шест. После ще помислим как да се измъкнем оттук, да се прегрупираме и да съставим план. Ще го убием или ще умрем всички заедно. Но ще го направим по нашите правила и когато сме убедени, че сме готови за това.
До нас долита стон и аз поглеждам надолу към Сара и Елла. Те са отворили очи и по бузите им се появява руменина. Джон се навежда и целува Сара.