— Е? — пита Шест. — Какво се получава с тях?
— Не знам — отговарям и отново оглеждам голия пейзаж навън. — Може би са най-обикновени слънчеви очила.
— Съмнявам се — казва Крейтън. — Тепърва ще разберем за какво се използват, както и другите неща тук.
— Може ли да ги видя? — пита Елла. Аз ѝ ги подавам.
Тя ги слага на носа си и се завърта, за да погледне през задния прозорец. Аз се връщам към сандъка пред мен.
— Чакайте, всичко изглежда някак различно, не мога да разбера защо. Сякаш виждам всичко малко забавено или пък ускорено… Не мога да преценя. — Изведнъж Елла ахва и после изкрещява: — Ракета! Ракета!
Проследявам погледа ѝ, но виждам само кристално синьо небе.
— Къде? — крещи Крейтън.
Елла сочи към небето.
— Скачайте от камиона! Трябва да се махнем веднага!
— Там няма нищо. — Шест присвива очи към хоризонта. — Елла, мисля, че тези очила нещо те подвеждат, аз нищо не виждам.
Елла не чува. Прехвърля се през мен все още с очилата на носа и отваря вратата на камиона. Банкетът на пътя е опасан с остри скали и сухи храсти.
— Скачайте! Бързо!
Сега вече го чуваме, някакво слабо свистене във въздуха, и внезапно се появява черна точка точно там, където сочи Елла.
— Скачайте! — крещи Крейтън.
Сграбчвам отворения сандък и скачам. Краката ми се удрят в твърдия прашен път и се подгъват под мене, светът изведнъж се превръща във въртележка от кафяво, синьо и пронизваща болка. Задната гума на камиона одира ръката ми и аз успявам да се претърколя встрани секунда преди следващият камион да профучи край мен. Главата ми се удря в остър камък, премятам се още веднъж и се приземявам върху сандъка. Ударът ме оставя без въздух, а съдържанието на сандъка се пръсва в мръсотията. Чувам Елла и Шест да кашлят някъде около мен, но не мога да ги видя в мъглата от прах, която ни обгръща. Секунда по-късно ракетата пада точно зад камиона, от който скочихме и който продължава да се носи напред. Експлозията е оглушителна, камионът с командир Шарма на него се преобръща напред и се стоварва с покрива надолу сред облак от дим. Джипът зад него, който се движи килнат на една страна, не успява да отбие, удря се в ръба на отворилата се от ракетата бездна и потъва право в огромната дупка. Още две ракети атакуват конвоя. Въздухът е изпълнен с толкова прах, че хеликоптерите над главите ни не се виждат, но ясно се чуват. Опипвам слепешком около себе си и се опитвам да събера пръсналите се от сандъка неща. Сигурно заедно с наследството си прибирам още толкова камъни и клонки, но по-късно ще прегледам какво съм събрала.
Точно когато съм сграбчила червения кристал, се чува грохот от оръдейна стрелба, който раздира въздуха.
— Шест! Добре ли си? — крещя. След това чувам Елла да пищи.
Глава 6
Дърпам вратичките на шкафове като обезумял и надничам под оскъдните мебели в стаята, когато чувам някой да влиза шумно в къщата. Трябва да е Девет, защото Бърни не мърмори така.
— Девет! — изкрещявам. — Къде си скрил сандъка ми?
— Виж под мивката в кухнята — провиква се той.
Отивам в кухнята. Подът, покрит с накъсан линолеум, прилича на разнебитена шахматна дъска, която някой е полял с кафе. Дръжките на шкафа под мивката са провиснали и когато ги дръпвам, нещо прищраква.
— Чакай, Четири! — вика Девет от другата стая. — Направих…
Вратичките на шкафа рязко се отварят и аз политам назад.
— … капан — довършва Девет.
Дузина заострени пръчки се изстрелват към мен. Инстинктът ми се задейства и започвам да ги отклонявам с телекинезата си, когато са едва на сантиметри от мене. Те рикошират встрани и се забиват в стените.
Девет е застанал до вратата и се смее.
— Извинявай, човече. Съвсем забравих да ти кажа какво съм измайсторил.
Бесен, скачам на крака. Бърни Косар влетява и ръмжи срещу Девет. Докато мъмри Девет за глупостта му, аз се концентрирам, за да извадя пръчките от стените. Иска ми се да ги завъртя във въздуха и да ги запратя към Девет.
— Не ти личи много, че съжаляваш.
Сериозно се замислям дали да не насоча остриетата към него, когато той със силата на телекинезата си започва да ги чупи на две, на четири, после на осем и парчетата се силят по пода.
— Без майтап, наистина забравих! — казва и свива рамене. Обръща се и тръгва към другата стая. — Както и да е, взимай си сандъка и влизай тук. Трябва да си вдигаме парцалите, така че започвай да си събирай нещата.