— Много яко! Четири, супер яко!
Миг по-късно гласът му долита от сферата. Вече е схванал и оставя настрана кристала си.
— Но ако съдя по скоростта на този приятел тук — казвам аз и соча към движещата се точка в Южна Америка, — който и да е той, трябва да е в самолет. Иначе не е възможно да се придвижва толкова бързо.
— Защо пък някой ще си държи отворен сандъка в самолет? — пита Девет. — Глупаво е.
— Може да е в беда. Може да се крие в тоалетната и да се опитва да разбере за какво служи това тук. Точно като нас.
— Дали ни вижда точно сега?
— Не знам, но може би ни чува. Мисля, че ако задържиш в ръката си този червен кристал, всеки от нас може да те чуе от сферата на Земята.
— Ако половината от нас имат кристал, а останалите имат способността да издигнат тази голяма светеща сфера и да я накарат да се върти, тогава…
— Значи, можем да общуваме един друг само когато двама от нас са се събрали заедно — прекъсвам го аз.
Ами ето, сега ние двамата сме заедно, можем да опитаме да се свържем с останалите. Така де, в случай че сферите им са задействани — казвам аз. — Може и други двама да са образували двойка точно като нас.
Девет грабва червения кристал и го вдига до устата си като микрофон.
— Ало? Проба, едно, две, три. — Той прочиства гърлото си. — И така, ако някой от членовете на гардовете е застанал пред светеща сфера, нека слуша. Тук сме Четири и Девет и сме готови да се срещнем с вас. Искаме да се подготвим, да приключим с тези простотии тук и да се върнем на Лориен. Веднага. Няма да кажа къде точно се намираме в момента, защото е възможно да сме подслушвани от могадорианци, но ако пред вас има светещата сфера, на нея ще видите две точки една до друга. Е, това сме ние. Така че ъъ — Девет поглежда към мен и свива рамене. — Ами това е. Край.
Изведнъж усещам кожата на китката ми под гривната като вкочанена. Разклащам я и ръката ми изтръпва.
— Почакай. Кажи им, че ние се махаме оттук, а те всички трябва да тръгнат към Съединените щати. Сетракус Ра, водачът на могадорианците, вече е тук. Кажи им, че сме по следите му и ще освободим приятелите ни колкото е възможно по-скоро.
Сферата на Земята оживява и отеква с гласа на Девет.
— Всички да дойдат в Америка колкото може по-скоро. Сетракус Ра показа отвратителната си мутра и целта ни е да я размажем колкото може по-скоро. Утре ще изпратим ново съобщение. Останете на линия.
Девет пуска кристала обратно в сандъка със самодоволна физиономия и сякаш се чувства малко неловко от това, че е говорил на една топка. Аз се мръщя. Дясната ми ръка е студена като лед и аз понечвам да сваля гривната и да прибера топките в кадифената торбичка, когато сферата на Земята отново се замъглява. Чува се звук от експлозия, последван от глас, който ми звучи познато. Това е същото онова момиче, което чух тогава, момичето, което Шест отиде да издирва в Испания. Тя крещи:
— Шест, добре ли си?
Чуваме писък и още две експлозии разлюляват замъглените очертания на сферата. Грабвам кристала на Девет от сандъка и ужасен се опитвам да се свържа с нея.
— Шест! — крещя. Иска ми се да скоча там вътре, само да имаше начин да го направя. — Това съм аз, Джон! Чуваш ли ме?
Никакъв отговор. Дочуваме приглушения звук от перките на хеликоптер, сферата занемява отново и неравностите по повърхността ѝ се прибират. Пулсиращата светлинка в Индия е изчезнала. Внезапно тя се свива и отново се превръща в седем топки, които падат на земята.
— Това хич не звучеше добре — казва Девет и започва да събира топките от пода. Слага ги обратно в сандъка ми и взема кристала си от вцепенената ми ръка.
— Шест е в беда — и то сериозна, с експлозии, и хеликоптери, и планини. И всичко това се случва сега, и то на другия край на света. Как мога да стигна до Индия? Откъде да взема самолет?
— Значи Шест е онова маце, дето ти даде картата за планината? После ви заряза двамата с приятеля ти и отпраши за Испания, така ли беше? — пита Девет.
— Да, тя е — отвръщам аз и затварям с ритник сандъка си. Стискам здраво юмруци. Вие ми се свят. Какво се случва с Шест? Кое е другото момиче, онова, което чух вече два пъти? Усещам ръката си по странен начин. Бях толкова смутен от този глас, че съвсем забравих за нарастващото неприятно усещане в ръката ми. Опитвам се да сваля гривната и тя пари под пръстите ми.
— Тук става нещо. Нещо не е наред.
Девет затваря сандъка си и се пресяга към мен.
— Гривната ли?
Щом я докосва той, отдръпва рязко ръка.
— По дяволите! Сякаш ме удари ток!
— Сега какво да правя?
Започвам да размахвам силно ръката си с надеждата, че гривната ще се изхлузи сама.
Бърни Косар се втурва да я подуши, но се спира рязко с поглед, вперен във входната врата. Наостря уши и козината му на гърба се изправя.