Той клати глава:
— Това са войници от „Фронта за съпротива в името на Бог“. Точно тях се опитвахме да избегнем.
— Какво искат? — питам аз.
Командир Шарма оглежда хоризонта и после ме поглежда в очите.
— Да убият Вишну. И да унищожат всички негови приятели. Такива като вас. Насам идват още от тях.
Привеждам се ниско и предпазливо надничам зад останките от камиона. Към нас се движи голяма група от тежковъоръжени коли, а над тях кръжат няколко хеликоптера. От дългата колона камиони и джипове проблясват светлинки и секунди по-късно край нас започват да свистят куршуми.
— Хайде да сритаме нечий задник — казвам аз.
— Невъзможно е да ги разгромите тук — казва командир Шарма и в здравата му ръка се появява автомат. — От моите хора са останали не повече от двайсет души. Трябва да се изтеглим на по-висока позиция, ако искаме да оцелеем в тази битка.
— Оставете това на мен — отвръщам аз.
— Почакай, Шест — намесва се Крейтън и прибира сандъка на Марина. — Той е прав. В планините ще имаме по-добро прикритие. Все още има шанс да се измъкнат всички, до един. Просто няма да бъде толкова видимо, което е добре за нас. Не е необходимо могадорианците да се възползват от предимството си точно сега.
Марина поставя ръка на рамото ми.
— Крейтън е прав. Трябва да сме разумни. Нека не привличаме към себе си повече внимание, отколкото е необходимо.
— Могадорианци? — пита недоумяващо командир Шарма.
Трябва да внимаваме какво говорим, когато той е наблизо.
Преди някой да успее да отговори, два хеликоптера прелитат ниско с припламващи оръдия. Няколко от войниците на командира падат покосени на земята, а оръжията им се превръщат в безполезна купчина метал. Ако ще се измъкваме, трябва да е сега или никога. Прилагам телекинезата си върху единия хеликоптер, повдигам опашката му и накланям надолу носа. Пилотът яростно се опитва да го изправи и хеликоптерът сега напомня на родео с кон, който се опитва да хвърли ездача си. Гледаме как пилотът прави рязко движение с ръчката за управление и двама мъже изпадат отдясно на кабината. Височината не е голяма, така че не би трябвало да пострадат сериозно.
Хвърлям поглед към кордона от блокираните ни джипове и виждам слаба струйка дим да излиза от ауспуха на един от тях. Двигателят му все още работи! Изкрещявам:
— Тръгваме! Сега!
Всички изскачат иззад прикритието. Командир Шарма крещи към малкото оцелели войници да се изтеглят. Вражеският батальон е на по-малко от стотина метра оттук. Докато тичаме, усещам как един куршум прелита през косата ми. Друг се забива в ръката ми и преди да успея да извикам, Марина вече е до мен и студените ѝ ръце лекуват раната ми още докато тичаме. Всички войници без един се подчиняват на заповедта и започват да се изтеглят. Изостаналият боец тръгва след командира си и двамата тичат редом до нас.
Стигаме до джипа и се вмъкваме в него — ние четиримата плюс командир Шарма и войникът. Крейтън настъпва газта и ни извежда бързо на пътя. Куршумите се сипят върху задната част на колата и правят стъклото на сол, заобикаляме паднал на пътя къс скала и успяваме да се измъкнем от безмилостния обстрел.
Този път не е направен за висока скорост. Целият е изровен и покрит с дупки, камъни и какво ли не още и Крейтън с усилия успява да държи колата на платното. Джипът е пълен с оръжие — намирам една ловджийска пушка и изпълзявам назад в очакване на мишена. Марина оставя сандъка си при Елла и следва примера ми.
Сега, когато имам време да посъбера мислите си, направо съм бясна. Смятахме, че ако номер Осем остане в планината, ние ще бъдем в безопасност тук, под радара. Вместо това сега ни обстрелват заради него. Ако оцелеем след всичко това, ще му разкажа играта.
— Къде отиваме? — Крейтън се провиква назад.
— Просто се придържай към пътя — отвръща командирът.
Обръщам се и поглеждам назад, през предното стъкло се виждат Хималаите. Те бавно се приближават и назъбените им върхове се издигат все по-застрашително. Кафявата пустиня пред нас свършва и в подножието на планината се извива ивица от зеленина.
— Защо тези приятелчета се опитват да убият номер Осем? — обръщам се към командир Шарма и цевта на пушката ми отскача от рамката на задния прозорец.
— Хората от „Фронта за съпротива“ не вярват, че той е Вишну. Мислят, че сме богохулници, които приемат момчето в планината за върховен Бог. Ето защо искат да ни убият.
— Шест! — крещи Елла. — Още един! — Тя все още е с очилата.
Поглеждам през задния прозорец и виждам как от хеликоптера изригва огън и нещо полита към нас. Това е някакъв вид ракета, която се носи право насам. С помощта на телекинезата си я отклонявам към пустинята и тя се взривява при падането си. Хеликоптерът изстрелва още две ракети.