— Като начало искам да знам кой е приятелят ти там. — И тя сочи с тръбата назад към Девет.
— Не познавам това момче — обажда се той. После издухва падналата върху лицето му коса и ги удостоява с усмивка.
— Спрях се тук, за да му продам прахосмукачка. Къщата прилича на бунище, затова си помислих, че една прахосмукачка ще му свърши добра работа.
Мъжът се завърта към Девет.
— Това ли има в тези луксозни сандъци? Прахосмукачки? — Той кимва към един от другите мъже и казва: — Нека хвърлим едно око на тези прахосмукачки, какво ще кажете? Може и аз да си купя една.
— За мен ще е удоволствие — казва Девет със зловеща усмивка. — Ще ви направя отстъпка. Две на цената на три.
За част от секундата погледите ни се срещат. После Девет извръща очи към стената, където един молец кръжи близо до тавана. Бърни Косар. Сигурен съм, че Девет също е чул нарежданията му да изчакаме и да видим как ще свърши всичко това. Чудя се дали ще успее да запази самообладание. Един от войниците щраква на ръцете му чифт белезници и той отново се надига рязко. Виждам, че белезниците на китките му вече са счупени. Само държи ръцете си една до друга, за да поддържа заблудата.
Девет просто изчаква подходящия момент, за да премине в атака. Съмнявам се дали изобщо е възнамерявал да послуша БК. Разтварям ръце зад гърба си и леко, и безшумно се освобождавам от собствените си белезници. Каквото и да се случи оттук нататък, трябва да съм готов.
Няколко войници са се скупчили около сандъка на Девет. Един от тях блъска ли, блъска с приклада на пушката си върху ключалката на капака, но от това няма никакъв ефект. Въпреки това той удря още няколко пъти, видимо ядосан от неуспеха си.
— Какво ще кажете за това? — Специален агент Уокър вади револвер. Тя стреля по ключалката, куршумът рикошира и едва не улучва крака на един от войниците.
Мъжът със счупения нос сграбчва Девет отзад за врата, изправя го и го хвърля напред. Девет не може да поддържа повече измамата с белезниците, напряга се и се приземява на ръце и колене. Мъжът разбира, че ръцете му са свободни, и крясва през рамо:
— Някой да ми даде други белезници! Тези тук са счупени!
С брадичка, притисната към гърдите, Девет се тресе от смях с цялото си тяло. После изтласква краката си назад и прави лицева опора. И още една. Един от мъжете изритва дясната му ръка изпод него, но Девет продължава в същия ритъм. Отново прави лицева опора, този път само с една ръка. Офицерът отново го рита, но Девет реагира бързо и не позволява на удара да го събори. За секунда дясната му ръка е на пода и той продължава да прави лицеви опори на една ръка, което показва, че е в перфектна форма. Четирима войници се нахвърлят върху него, всеки от тях го е хванал за крак или ръка, но Девет само продължава да се смее. Изведнъж се усещам, че се смея заедно с него. Смахнатото му чувство за хумор е заразително. Човече, свалям ти шапка.
Специален агент Уокър се обръща към мен. Бавно издърпвам ръцете си напред, счупените белезници увисват на китките ми. Раздвижвам пръсти, неволно вдигам ръце на тила и започвам да си свирукам с уста.
Тя присвива очи и ме гледа с възможно най-кръвнишкото изражение, на което е способна.
— Знаеш ли какво се случва на деца като тебе в затвора? — пита.
— Бягат от него? Както направих и аз последния път? — Гледам я невинно с широко отворени очи.
Чувам как при това ми изпълнение Девет започва да вие от смях под скупчените върху него войници. Трябва да му призная, че с него никога не е скучно, дори и в момента.
Сега вече съм се ухилил до ушите. Знам, че тези мъже тук просто се опитват да си вършат работата. Смятат, че така допринасят за безопасността на страната си. Точно сега обаче аз ги ненавиждам. Мразя ги затова, че ни забавят, мразя и тази жена, която се прави на велика. А също така и затова, че носят оръжията на могадорианците. Но най-вече ги мразя, че пречупиха Сара и успяха да ни заловят двамата със Сам миналата седмица. Чудя се какво ли са ѝ обещали, за да я накарат да ме предаде. Възползвали са се от чувствата ѝ? Обещали са ѝ, че ще ме пощадят, ако им помогне да ни хванат? Може да са казали, че ще ѝ позволят да ме посещава в затвора, докато лежа там заради своите така наречени грешки? Поглеждам към Бърни Косар, но молецът никъде не се вижда. Изведнъж виждам тлъста кафяво-бяла хлебарка, която забързано пъпли нагоре по крака ми и се пъхва в джоба на джинсите ми.
Девет ще задържи нещата още известно време — казва ми БК. — Но не знам още колко дълго. Разбери каквото можеш, бързо.
Мъжът, който явно е главният тук, пляска с ръце, за да привлече вниманието на останалите.
— Е, добре! Сега да изчезваме с тези момчета тук, преди да са се появили нашите хора.