Той тръгва уверено по дясното разклонение и Крейтън го следва.
— Чакайте — казва Елла. — Напред по десния път не се вижда нищо. През очилата се вижда само тъмна пустота.
— Точно това исках да чуя — обажда се Шест.
— Не. Тръгваме надясно — настоява командир Шарма. — Минавал съм много пъти оттук, скъпа моя.
Шест замълчава, после бавно се обръща към него:
— Не ме наричай „скъпа“, ако обичаш — казва му предупредително.
Докато командир Шарма и Шест се гледат гневно, съзирам някакъв надпис в началото на лявото разклонение. Вглеждам се отблизо, няма никакво съмнение. Там е изписана цифрата осем.
— Според това тук Елла е права. Трябва да вървим наляво. — Посочвам им цифрата.
Шест отива до драсканицата на пътя и с тока на обувката си прави черта под нея.
— Имаш набито око, Мартина. — Крейтън разглежда цифрата и се усмихва.
Отново заемаме реда си в колоната — командир Шарма с неохота минава отпред при Шест, а аз минавам отзад. Пътят става малко по-стръмен и леко каменист. Изведнъж, за изненада на всички ни, пред нас изниква силен поток, който се лее надолу по пътеката. Камъните под краката ни скоро се превръщат в малки островчета. Скачам от камък на камък, но скоро водата изцяло ги покрива. Внезапно се озоваваме сред истинска река.
Елла първа се обажда:
— Дали пък очилата не ни подведоха? Може би това наистина да не е бил верният път.
— Не, този е правилният — възразява командирът.
Навежда се и прокарва леко пръстите си по повърхността на водата.
— Това е знак, който и преди съм виждал.
Нямаме представа какво означава тази загадъчна забележка, но щом сме стигнали дотук, ще трябва просто да продължим.
Течението на реката става по-силно и на нас ни е все по-трудно да вървим срещу него. Изкачваме се с мъка нагоре, водата вече стига до кръста на Елла и аз едва успявам да пазя равновесие. Но точно както внезапно се появи, така водата сега започва да тече по-бавно и завършва в голям вир. Високо над него е надвиснала като стена огромна назъбена скала, от върха ѝ се спускат четири отделни водопада и се разбиват с грохот във водата.
— Какво е това? — пита Елла.
В средата на гигантския вир се показва едва-едва заоблен бял камък. Върху него се извисява блестяща синя статуя на мъж с корона на главата и четири ръце.
— Всемогъщият бог Вишну — шепне командир Шарма.
— Я чакай малко. Това тук да е Осем? Една статуя? — обръща се Шест към Крейтън.
— Какво държи? — иска да знае Елла.
Проследявам погледа ѝ и виждам, че във всяка една от ръцете си държи някакъв предмет: розово цвете, бяла раковина, златен жезъл, а на върха на един от показалците му се вижда малък син кръг, който наподобява компютърен диск.
Командирът нагазва навътре във вира. Усмихва се и ръцете му треперят. Обръща се към нас:
— Вишну е Върховният Бог. В едната лява ръка държи раковина, за да покаже, че има способността да създава и да поддържа вселената, а в ръката отдолу има жезъл, който изразява властта му да разрушава материалистичните и демоничните наклонности. В едната дясна ръка държи чакрата, за да покаже, че има пречистено духовно съзнание, а в другата — красивото цвете лотос.
— Което показва божествено съвършенство и чистота — добавя Крейтън.
— Да, и това, както и много други неща! Точно така, господин Крейтън. Много добре!
Взирам се в статуята, във ведрото синьо лице, златната корона и предметите в ръцете ѝ, и чувствам как всичко друго избледнява в съзнанието ми. Споменът за битката в подножието на планината и онази сеч в Испания. Аделина и Джон Смит, Ектор. Вече не мисля за сандъка си и за Лориен, забравям и факта, че съм застанала насред студената вода. Енергията, която протича през мен, е невероятна. И ако съдя по омиротвореното изражение на другите, явно и те чувстват същото. Усещам как очите ми се притварят и се чувствам благословена, че съм тук.
— Хей! Той изчезна! — провиква се Елла.
Отварям рязко очи и я виждам да сваля бързо черните очила.
— Вишну изчезна!
Права е — на белия камък в средата на вира вече няма нищо. Поглеждам към Шест и Крейтън и виждам, че целите са нащрек, готови да реагират при най-малката опасност. Оглеждам се — какво е това, капан?
— Сега той ще ви подложи на изпитание — обажда се командир Шарма и прекъсва мислите ми. — Той е единственият между нас, който не изглежда шокиран от изчезването на Вишну. Затова ви доведох тук.
Виждаме го всички едновременно. Нещо закрива слънцето от върха на назъбената скала над вира и хвърля във водата дълга сянка със странна форма. Някакъв силует се движи наляво, върви бавно по самия ръб и спира точно над най-отдалечения от четирите водопада.