— Тя издържа изпита. — Командир Шарма кимва доволно.
— Добре ли си? — крещи Елла. — Нищо не можах да видя през очилата.
— Добре съм — крещя и аз. И наистина съм.
— Какво искаш да кажеш с това, че е издържала? — иска да знае Крейтън. — Да не би това да е едно от изпитанията му?
Командирът не си прави труда да му отговори, а само се усмихва невъзмутимо.
— И така, кой е следващият?
Докато излизам от водата, погледът ми проследява ръката на командира, който сочи с пръст нещо над главата ми. Обръщам се и виждам отново неясна фигура, застанала на назъбената скала. Този път това е огромен брадат мъж с брадва в ръка.
Шест нагазва във водата до колене, докато аз се измъквам на брега и изстисквам водата от дългата си тъмна коса.
Тя е цялата ледено спокойствие и решителност, когато казва:
— Аз.
Фигурата тръгва към третия водопад и се хвърля надолу. Този път се образува мощен плисък, щом тялото му пада във водата. Виждаме как вълната се движи по повърхността на езерото, докато фигурата под водата се приближава към Шест. После от езерото се показва върхът на брадвата, последван от огромната глава. Шест стои с вкаменено лице и дори не трепва, когато мъжът се показва от езерото в целия си ръст и застава в плитчината до брега. Най-малко метър е по-висок от нея. Гигантът сумти и ръмжи, щом замахва с брадвата. Шест отскача встрани и преди той да успее да се отдръпне назад, тя замахва с крак и разцепва на две дървената дръжка на брадвата.
Великанът замахва с юмрук, но тя с лекота отбягва удара, като се привежда и извърта. При следващата атака Шест се прицелва с крак в капачката на коляното му. Великанът се превива на две и ръмжи от болка, тя улавя летящата към нея счупена дръжка и я запраща в главата му. Съществото изчезва още преди тя да стигне до него.
— По дяволите, това пък какво беше? — пита Шест и върти бясно глава на всички посоки, цялата нащрек, ако той отново изскочи отнякъде.
Командир Шарма продължава да се усмихва невъзмутимо. Този приятел започва наистина да ме дразни.
— Това беше второто изпитание, което преминахте. Има само още едно.
Преди някой да успее да отговори, се чува страховит рев. Политам назад ужасена при вида на съществото, което изниква от водата. То е високо над три метра, с глава на лъв и тяло на мъж. Има по пет мускулести ръце, сгънати от двете страни на тялото му.
Съществото отръсква водата от гривата си и с нов ужасяващ вой тръгва към Елла.
— Оо, мили боже! — Елла го гледа ококорена, с отворена уста.
— Не — казва Крейтън и пристъпва пред нея. — Ти не си готова, това вече е прекалено.
Елла го хваща за ръката. На лицето ѝ се появява лека усмивка и тя сякаш само за миг се превръща от уплашено дете в гард, готов за битка.
— Всичко е наред. Ще се справя.
Шест застава до мене. Двете сме в готовност да се намесим, ако Елла се нуждае от помощ. Съществото пристъпва към нея и тя отново си слага очилата. После се хвърля в атака.
Съществото размахва всичките си десет ръце към Елла, но тя прикляква и отбягва и десетте. Сякаш предвижда всеки негов удар още преди да се случи. Дървото зад нея поема удара. От него политат отломки и клони, стоварват се върху лицето на съществото и отскачат от гърдите му. Елла не се отдръпва, но и не напада, само обикаля около дървото и продължава да се изплъзва от десетте юмрука. Те се стоварват върху ствола му.
Изведнъж Елла изкрещява:
— О, не, какво направих?
Преди да разбера какво иска да каже, се чува силен пукот и тежкият дънер се накланя напред. Точно преди да се стовари върху съществото, то изчезва както и преди. Дървото продължава да се свлича към земята, един голям клон перва очилата на Елла, друг се стоварва върху тях и ги разбива на парчета.
— Марина, толкова съжалявам! Видях, че ще се счупят, но не можех да направя нищо, за да го предотвратя.
Крейтън, Шест и аз се втурваме към Елла, която се взира в останките от очилата, пръснати в краката ѝ.
— Елла! Престани да се тревожиш за очилата. Ти спечели своята битка и съществото изчезна. Важното е, че си добре. Толкова се гордея с тебе — казвам ѝ аз.
— Елла, това беше невероятно! — добавя Шест.
— Поздравления — намесва се командирът. Той продължава да си седи спокоен като Буда. — Вие току-що победихте трима от аватарите3 на Вишну. Преминахте през изпитанията му. Първият беше Курма4, получовек — полукостенурка, който разбунил древния океан, за да могат други мирни богове да възвърнат безсмъртието си. Мъжът с брадвата беше Парашурама5, първият воин светец. Последният беше едно от най-могъщите превъплъщения на Вишну, човека лъв, Нарасимха6. Сега вече можете да очаквате появата на самия Вишну.
3
Аватар — въплъщение на божество в индуизма. Най-често понятието се свързва с различните въплъщения на Вишну на земята, където той под различни образи извършва подвизи. — Б.пр.
4
Курма (от санскритски език) — превъплъщение на Вишну в образа на костенурка, която се спуска на дъното на океана, за да спаси потъналите при Потопа ценности. — Б.пр.
5
Парашурама (от санскритски език) — първото въплъщение на Вишну като човек. Въплътил се като син на брамин, Вишну изтребва с оръжието си множество кшатри и предава първенството в индийската кастова система на брамините. — Б.пр.
6
Нарасимха (от санскритски език) — човек-лъв, последното въплъщение на Вишну. В този си облик той избавя света от тираничното господство на демона Хиранякашипу. — Б.пр.