— Не знам как го правите това, но по-добре ще е да спрете — отвръща му Пърди.
Опитва се да звучи заплашително, но това му се удава трудно в положението, в което се намира.
Аз се навеждам напред и с лекота се освобождавам от каишката през челото ми. Времето за игра приключи.
— Агент Пърди, знаеш ли къде е Сам Гууд?
— Сам е при нас — обръща се към мен агент Уокър. Гласът ѝ е спокоен, но оръжието ѝ сочи право към мен.
За момент оставам зашеметен от тази нова информация, главата ми е празна и без да искам, пускам агент Пърди. Той се строполява на пътеката.
Сам е при тях? Значи Сетракус Ра не го измъчва в пещерата, както беше във видението ми? Дали е добре? Понечвам да попитам къде точно е Сам, когато забелязвам светлинки, които се въртят в тръбата на специален агент Уокър. Вместо зелени, сега те са черни и червени.
Тя се ухилва, когато вижда тревогата ми.
— Ако имаш късмет, Джон Смит, или както там се казваш, ще ти покажем видео, за да разбереш как използваме техниките си за разпит върху Сам. Но ако наистина си късметлия, ще видиш и кадри с твоята малка руса приятелка. Как ѝ беше името?
— Я стига глупости — обажда се Девет. По гласа му усещам, че се подхилва, сякаш знае какво ще се случи.
Отнема ми секунда да възвърна гласа си.
— Сара — шепна. — Знам, че работи за вас. Какво е трябвало да ѝ кажеш, за да се обърне срещу мен?
Агент Пърди грабва оръжието си и се връща на мястото си.
— Ти какво, будалкаш ли ме? Момичето отказа да ни каже каквото и да било, а, повярвай ми, питахме я много неща и по много различни начини. Не ни каза нищо. Тя е влюбена.
Отново съм зашеметен. Бях толкова сигурен, че Сара е помогнала на правителството, за да ме хванат. Когато я видях миналата седмица в Парадайс, тя се държа много странно. Срещнахме се в парка, а после тя започва да получава мистериозни съобщения по телефона в два часа през нощта. Малко по-късно агентите ни наобиколиха и ни събориха на земята. Не мога да измисля никакво друго обяснение. Онези съобщения със сигурност са били от полицията. Как другояче щяха да разберат, че двамата със Сам сме там? По дяволите! Сега вече не знам какво да мисля. Значи тя все още ме обича?
— Къде е тя? — отново питам.
— Далече, много далече — отвръща агент Уокър.
Подиграва ли се с мене?
— На кого му пука, човече? — провиква се Девет. — Това са глупости, гледай в перспектива на нещата, Джони! Зарежи я, Сам също!
Не му обръщам внимание. Сега, когато вече знам, че правителството държи Сам и Сара, твърдо съм решен да намеря и двамата. Обмислям следващия си ход, следващия въпрос, когато усещам, че Бърни Косар изпълзява от джоба на джинсите ми.
Май вече е време да действаме — казва той. — Ще вземем жената, тя ще ни заведе при Сара и Сам.
— Девет — казвам му, — готов ли си да изчезваме оттук?
— Боже, готов съм, и още как. Трябва да се изпикая.
Специален агент Уокър мести погледа си от мен към Девет и обратно. Не знае накъде да насочи оръжието си, затова го движи напред-назад между двамата. Агент Пърди се изправя и прави същото. Пазачът в задната част на камиона вдига пушката си към нас.
— Ако помръднат — стреляш, но не по жизненоважни органи! — нарежда агент Пърди и застава редом до специален агент Уокър.
Бърни Косар скача от скута ми и пълзи по стъклената врата. Размахва към мен малките си крила на хлебарка и ми казва да броя до пет.
— Хей, Девет! — обаждам се аз.
— Аз ще съм готов на три, човече — отвръща ми той.
Уокър ни крясва да млъкваме. Гривната вибрира и изпраща хиляди иглички нагоре-надолу по китката ми, но аз не им обръщам внимание. Девет се освобождава от веригите и белезниците си като на шега и се изправя. Аз правя същото, макар че ми трябват повече усилия. Той сритва плексигласовата стена в предната част на клетката и тя пада. Когато пристъпва навън, пазачът стреля в него. Девет се усмихва, вдига ръка и спира куршумите във въздуха. После ги пуска на пода един по един.
Поглежда към мен.
— Имаш ли нужда от помощ, братле?
Ритва една от стените на клетката ми и аз се измъквам навън. БК пропълзява обратно в джоба ми.
Преди пазачът да успее да направи нещо, аз го подхвърлям към тавана с телекинезата си и усуквам оръжието му, което се превръща в безполезно парче метал. Агент Уокър и Пърди стрелят срещу нас с могадорианските си оръжия, но Девет отклонява отпратените към нас лъчи. Усмихва се и размахва пръст към двамата агенти.
— Нее, не така. Трябваше да сте го разбрали досега.
Поглежда към мен.
— Приготви се, Джони, защото сега ще им спретнем един номер!
Камионът внезапно излита от пътя и започва да се превърта. Без да каже дума, Девет ме хваща здраво през раменете и ме издърпва, докато стъпя на краката си. Изтичваме нагоре по лявата страна на камиона и се движим като хамстер в колело, за да запазим равновесие, докато камионът се превърта от ново и отново. Около нас се чува хрущене от смачкан метал, навсякъде хвърчат искри, а пазачът и агентите се мятат като парцалени кукли във всички посоки. От силата на сблъсъка задните врати зейват отворени и когато камионът спира най-после, ние скачаме. Дузината полицейски коли, които ни следваха, спират със свистене и виещи сирени.