Уокър все още лежи в безсъзнание до краката ми. Войниците, които само преди миг бяха в задната част на камиона, са изчезнали, но отвън още се чуват изстрели. Колебая се какво да направя — дали да потърся камъка и да съживя Уокър, или да изляза да видя дали Девет няма нужда от помощ. Искам да я вдигна и да я накарам да ми каже къде са Сара и Сам, но не мога да зарежа Девет, ако се намира в беда. Решавам, че Уокър така или иначе няма къде да отиде, и мога да се надявам само, че няма да умре в ръцете ми. Възползвам се от възможността да пъхна по един сандък под мишниците си и изтичвам навън. В момента, в който излизам от камиона, виждам войниците, които тичат в обратната посока. Нямам представа какво е направил Девет, докато съм бил вътре и съм разучавал отблизо действието на гривната си, но те всички изглеждат ужасени.
— Ей, Девет! — провиквам се. — Какво си направил с тия?
Той се смее.
— Използвах телекинезата си и ги вдигнах на десетина метра във въздуха, нищо друго. После им дадох възможност да си изберат дали да се качат по-високо, или да избягат. Постъпиха много мъдро, не мислиш ли?
— Да, май добре са направили — отвръщам аз.
— Хей, мислех си, че ще вземеш със себе си и агента — казва Девет.
— Тя е все още вътре, в безсъзнание е и щях да използвам лечебния камък да я оправя, но исках най-напред да разбера как си, да се уверя, че си добре — обяснявам му.
— Човече, притеснил си се за мене? Справих се. Тя ни трябва, за да ни каже накъде да вървим! Ти си този, който не иска да направи и една крачка, ако тя не води към приятелите ти. Забрави ли?
Девет вдига една пушка и стреля във въздуха.
— Влизай вътре и я докарай тук! Аз ще те чакам отвън, ще си поиграя с оръжията на войниците.
Войниците продължават да се изтеглят. Някои от тях се прикриват зад дърветата отстрани на пътя. Девет се прицелва над главите им. Пушката отскача от рамото му и куршумите профучават през високите клони. Докато вървя назад към камиона, чувам как Девет се кикоти, доволен от зрелището.
Отварям сандъка си и изваждам лечебния камък, после се вмъквам в камиона да проверя в какво състояние е агент Уокър.
Там няма никой. Оглеждам се, сякаш е могла да стане и да се скрие някъде в камиона. Това, което виждам, направо ме смайва. По-скоро това, което не виждам. Там няма никой. Телата, които лежаха тук само преди минута, сега ги няма. Мамка му!
Бесен съм на себе си. Не мога да повярвам, че така ме прецакаха. Не само, че все още не знаем къде са Сам и Сара, ами агент Уокър и Пърди са още там някъде отвън.
Глава 11
Номер Осем седи на тревата. Езерото зад него е напълно неподвижно.
— Известен съм под най-различни имена. Някои ме наричат Вишну, други — Праматма, или Парамешвара7. Познат съм също с моите десет аватари, с трима от които вече се срещнахте и сражавахте. Доста успешно, ако мога да отбележа.
— Ако това са твои аватари, то следователно те са част от теб. Което означава, че си сметнал за необходимо да обявиш война на три момичета, които се опитват да те намерят — изрича силно ядосан Крейтън. — Ако не се лъжа, ти би трябвало да си въплъщение на миролюбив бог.
— Ще трябва да ни дадеш някои обяснения — добавя Марина.
Нашият гняв не го трогва и той продължава да си седи.
— Трябваше да съм сигурен, че вие сте тези, за които се представяте. Трябваше да се убедя, че сте готови да се срещнете с мен. Приемете извиненията ми, ако междувременно съм наранил чувствата ви, както и някои други части от телата ви. Ако това ще ви накара да се почувствате по-добре, вие се справихте.
Идва ми в повече. Изморена съм и съм гладна. Освен това прелетях от другия край на света и се бих с цяла армия, за да стигна дотук. Искам отговори. Изправям се, стиснала ръце в юмруци.
— Ще ти задам един въпрос и ако не получа еднозначен отговор, ние се тръгваме. Това не ти е някакъв философски спор и ти нямаш право да ни подлагаш на изпитания. Ти ли си номер Осем?
Той ме поглежда и свива устни. Цветът на тялото му се променя и от син става бакърен. После тръсва глава, короната пада, а косата му се пръсва в рошави, гъсти къдрици. Две от ръцете му изчезват и само след секунди на тревата пред нас вече седи младеж, гол до кръста. Командир Шарма ахва от изненада.
Малко е слаб, но е с бронзов тен. С плътните си устни и дебели, черни вежди определено изглежда секси. Около врата му виси син лориенски амулет.
Той е един от нас.
7
Парамешвара (от санскритски език) — терминът има смисъл на върховен бог и се използва за боговете Шива и Вишну. — Б.пр.