Този полет за Индия обаче хич не ми се нрави. Исках да се върна в Щатите колкото е възможно по-скоро, да бъда отново при Джон и Сам. Но вчера, когато стояхме отгоре на бента и гледахме сечта в езерото, Крейтън ни каза, че Сетракус Ра, могъщият могадориански водач, скоро ще бъде на Земята, ако не е вече тук. Пристигането му е знак, че могадорианците са разбрали, че сме заплаха и трябва да очакваме да засилят действията си, за да ни убият. Сетракус е повече или по-малко непобедим. Само Питакъс Лор, най-могъщият от всички лориенски старейшини, би могъл да го разгроми. Бяхме ужасени. Ако беше наистина непобедим, какво щяхме да правим всички ние? Когато Марина му зададе този въпрос и го попита колко от нас биха имали шанса да го победят, Крейтън ни поднесе още по-шокиращи новини, познанията, които са поверени на всички сепани. За един от гардовете — един от нас — се предполагаше, че има способностите на Питакъс. Един от нас трябваше да порасне и да стане силен колкото е бил той, за да може да победи Сетракус. Можехме само да се надяваме, че това не е бил Едно, Две или Три, че това е някой от тези, които все още са живи. Ако е така, имахме шанс. Трябваше просто да чакаме, за да разберем кой е Питакъс, и да се надяваме, че тези способности ще се проявят скоро.
Крейтън смята, че вече го е открил — гарда със способностите на Питакъс.
— Четох за едно момче в Индия, което, изглежда, има необикновени способности — каза ни тогава той. — Живее високо в Хималаите. Някои вярват, че той е прероденият индуски бог Вишну1, други пък смятат, че е извънземен измамник, който има дарбата да сменя физическата си форма.
— Като мене ли, тате? — попита Елла. Взаимоотношенията им на баща — дъщеря ме изненадаха. Нямаше как да не изпитам известна завист — завист за това, че тя все още имаше нейния сепан, някой, към когото може да се обърне за съвет.
— Той не променя възрастта си, Елла. Превръща се в животни и разни други същества. Колкото повече чета за него, толкова повече се убеждавам, че той е член на гардовете, и мисля, че може да е онзи, който притежава всички завети, който е способен да се изправи срещу Сетракус и да го убие. Трябва да го намерим колкото може по-скоро.
Точно сега нямам желание да си губя времето в търсене на още един член на гардовете. Знам къде е Джон или поне къде би трябвало да бъде. Чувам гласа на Катарина, която ми казва, че трябва да следвам интуицията си, а тя ми подсказва, че преди всичко друго трябва да се свържа с Джон. Това е най-безопасният ход. Със сигурност не е толкова рисковано, колкото да отидем на другия край на света само защото Крейтън има някакво предчувствие и е прочел разни слухове в интернет.
— Може да е капан — казвам. — Ами ако това са измишльотини, пуснати нарочно, за да ги намерим и да направим точно това?
— Разбирам тревогата ти, Шест, но имай ми доверие, аз съм цар в пускането на слухове по интернет. Това не е номер. Има твърде много информация, която води към това момче в Индия. Той си стои там, не се крие. Просто едно същество, което, изглежда, е много могъщо. Ако той е един от вас, трябва да го намерим, преди могадорианците да стигнат до него. Веднага щом това пътуване приключи, ще отидем в Южна Америка, за да се срещнем с номер Четири — обяснява Крейтън.
Марина ме погледна. Тя искаше да намерим Джон почти толкова, колкото и аз — следеше онлайн новините за подвизите му и подобно на мен имаше усещането, че той е един от нас. Бях ѝ казала, че и аз изпитвам същото.
— Обещаваш ли? — пита тя Крейтън.
Той кимва.
Гласът на пилота ме извежда от унеса. След малко ще излетим. Страшно ми се иска да пренасоча самолета и да го отклоня към Западна Вирджиния. Към Джон и Сам. Надявам се да са добре. В съзнанието ми продължават да се появяват картини, в които виждам Джон, затворен в килия. Изобщо не трябваше да му казвам за базата на могадорианците в планината, но той искаше да си вземе обратно сандъка и нямаше начин да го убедя да не го прави.
Самолетът поема по пистата и Марина ме сграбчва за китката.
— Много ми се иска Ектор да беше сега тук. Той щеше да пусне някаква шега, за да ме успокои.
— Всичко е наред. — Елла я хваща за другата ръка. — Сега имаш нас.
— А пък аз все ще измисля нещо смешно, което да кажа — предлагам.
— Благодаря — казва Марина, макар че това прозвучава като нещо между хълцане и давене. Ноктите ѝ се забиват в китката ми, но аз не реагирам. Усмихвам ѝ се окуражително и миг по-късно вече сме се отделили от земята.
Глава 2
През последните два дни ту идвам на себе си, ту отново губя съзнание, като се люшкам назад-напред в халюцинациите от болестта. Последствията от въздействието на синьото силово поле пред планината на могадорианците ме държат много по-дълго, отколкото ми беше казал Девет, както физически, така и психически. През няколко минути мускулите ми се стягат в изгаряща болка.
1
Вишну — бог от индуската митология, пазител на цялата Вселена. Обикновено се изобразява като младо същество. — Б.пр.