— Накъде ще вървим сега?
Елла и Осем се изкачват по дюната и застават до мен. След малко Елла сочи на север и казва:
— Вижте! Шест спомена нещо за смърт в пустиня с планини.
Поглеждам нататък и разбирам какво има предвид. В следобедната мараня се мержелеят меките очертания на планини.
— Тогава тръгваме нататък — отсича Осем. — Можем да преминем разстоянието с кратки отскоци, щом си възвърна телепортирането. Засега ще вървим.
Взимаме сандъците и се отправяме на север.
— Елла — обаждам се аз. — Опитай пак да се свържеш с Шест. Ако не успееш, пробвай с Четири или пък с някого от другите, Пет или Девет.
Забавихме се доста, докато стигнем дотук. Може пък Елла да успее да открие нещо, което ще ни спести сега малко време.
Девет разглежда показанията на навигатора, монтиран в средата на волана. Оглежда безкрайната пустиня, която ни заобикаля отвсякъде. Навигацията на колата е уловила подземен тунел наблизо, трябва сега само да намерим входа му. Когато натискам зеления триъгълник на таблета, той показва, че сме само на няколко километра от кораба ни. Натискам синьото кръгче и крещя:
— Девет, те са тук!
— Кой е тук? — пита Девет и оглежда хоризонта.
— Другите три сини точки. Те са тук, в Ню Мексико!
Девет грабва таблета от ръцете ми и възкликва възторжено:
— Мамка му, братле! Това ни трябваше, сега вече можем да вървим нататък. — Той ме гледа с блеснали очи.
— Започва се — началото на края.
Горя от нетърпение да дойде моментът, когато най-после ще имаме шанса да направим каквото е необходимо, но същевременно осъзнавам, че това ще бъде битката на живота ни.
— Сега, точно сега е моментът, когато ще покажем какво можем — казва Девет. — Ще се сражаваш с всички сили, Четири, както никога досега. Ще бъдеш като див звяр. Аз ли? Аз ще отсека главата на Сетракус Ра, ще я увия, ще ѝ вържа огромна червена панделка и ще я занеса обратно на Могадор. И тогава Лориен ще възкръсне от пепелта. — Гласът му трепери от вълнение, от целия гняв и жаждата за мъст, които е натрупал в себе си.
Бърни Косар излайва от задната седалка и Девет се извръща към него с усмивка.
— И ти също, БК. Ти, приятелю, ще сриташ нечий тлъст задник.
Мисля си какво ли ще е усещането, когато се съберем с всички гардове, нещо, за което от много време избягвах да мисля. Поглеждам към хоризонта. Съзнанието ми е бистро и отворено за всички възможности. Усещането е толкова хубаво. И точно тогава дочувам в главата ми да отеква тих момичешки глас. Отначало той е слаб и накъсан, като лош радиосигнал, но после става по-ясен.
Четири? Номер Четири? Чуваш ли ме?
— Да, да, чувам те! — крещя силно и въртя бясно глава на всички посоки. — Коя си? Къде си?
Девет ме гледа с недоумение.
— Хей, човече. Дано ме чуваш. Ами аз съм тук, до тебе.
— Не ти. Чух някакво момиче. Ти чу ли нещо? Едно момиче току-що говореше с мен.
Номер Четири? Аз съм номер Десет. Чуваш ли ме? Май няма смисъл, не съм сигурна, че наистина говоря с някого. Никога няма да се справя без Крейтън.
— Ето я отново — казвам възбудено. Девет ме гледа, сякаш напълно съм откачил. — Девет! Тя току-що каза още нещо! Ти чу ли я? Каза, че е номер Десет! Мисля, че по някакъв начин говори в главата ми.
— Номер Десет! Бебето от втория кораб! Не ми се пули така насреща, отговори ѝ, тъпако!
Лесно му е да го каже. Тя не беше сигурна, че наистина се получава. Предполагам, че това е някакъв завет, който сега се е развил — нов и за двама ни! Трябва време, за да разбереш как действа един завет и как да го използваш. Знам, че нямам много време за размишление. Поемам дълбоко въздух, изчиствам съзнанието си от всички мисли и от шумовете около мене и се съсредоточавам. Опитвам се да пресъздам отново усещането, което имах точно когато чух гласа преди няколко минути. Чувствам се спокоен, отворен и някак си… свързан.
Чувам те, опитвам се да кажа в ума си. Нищо. Изчаквам малко и опитвам отново.
Номер Десет?
Номер Четири, чуваш ли ме?
— Чу ме! — смея се високо и гледам Девет победоносно.
— Кажи ѝ, че ще отскочим до града да убием малко време — казва Девет. — После ще минем да я вземем, на път за Лориен, където и да е тя.
Къде си? Чувам я да казва. Аз съм със Седем и Осем в пустинята, в Ню Мексико. Опитваме се да намерим номер Шест и да я спасим.
— Какво казва тя? — крещи Девет. Знам, че полудява от това, че не може да чуе разговора ни, но сега не ми е до него. Трябва да се концентрирам, за да мога да чуя гласа на Десет и да ѝ отговоря.