Какво искаш да кажеш? Къде е Шест? Ние също сме в Ню Мексико. Аз съм с Девет, ние сме в пустинята и търсим подземна база.
Поглеждам към планините.
— Трябва да намерим този тунел, и то бързо — обръщам се към Девет.
— Тя каза ли къде са?
— Каза ми само, че са тук, в пустинята, със Седем и Осем, и че се опитват да спасят Шест. Те трябва да са точките, които видяхме преди малко на картата. Знам, че няма причина да се тревожа — ако някой може да се грижи за себе си, това е Шест. И въпреки това се притеснявам.
— Тя трябва да е в базата Дулче. Хайде да отидем да я намерим.
Девет шари с пръсти по екрана. Картата сменя цвета си и изглежда сканира района, защото в един момент показва увеличено изображение на голям кактус с пет разклонения на около четиристотин метра от мястото, където се намираме. Под него се вижда очертанието на подземен тунел.
— Ето го, мамка ви, гадни копелета от правителството! Кажи на номер Десет да си замъкне задника там!
Можеш ли да ми кажеш къде се намирате, Десет? Открихме тунел, през който може да се влезе в базата, смятаме, че там държат Шест. Ние сме с кафява кола и тръгваме по заобиколен път.
След кратка пауза тя отвръща: Можем да се телепортираме до вас. Как да ви намерим?
— Не знаят как да ни намерят — докладвам на Девет.
— Дали не можем да им изпратим по някакъв начин сигнал? По дяволите! Трябваше да докараме онази ракетна установка! — Той удря с длан по волана, взира се през прозореца и поклаща ядосано глава.
— Нямаме нужда от ракетна установка. — Аз изскачам от колата. Насочвам длани към синьото небе, запалвам лумена си и размахвам лъчите напред-назад.
Гледай за лъчите от светлина в небето, инструктирам Десет. Около минута не се чува нищо. Надявам се, че не сме изгубили връзката.
Виждаме ги! — най-после възкликва Десет.
— На път са — крещя към колата, като продължавам да размахвам нагоре лъчите. Искам да им дам колкото се може повече време, за да разберат къде точно се намираме. — Трябва само да не мърдаме.
— Ще се опитам — шегува се Девет и изучава отново навигатора на волана, но не издържа и започва да шава. — Човече, не е за вярване, че ги открихме!
Най-после изключвам лумена и се връщам в колата. Не мога да повярвам, че дойде и този момент, когато сме на път да изпълним завещанието, което Старейшините са ни поверили. Ще се съберем всички заедно, за да разгромим могадорианците и да възкресим Лориен за нов живот.
Изведнъж дочуваме ясния шум от приближаващ се хеликоптер.
— Хм, Джони, те няма как да дойдат тук с хеликоптер, нали така?
— Мамка му! — казвам през зъби.
Бърни Косар скача в скута ми и слага предните си лапи на вратата, за да погледне през прозореца навън. Тримата наблюдаваме как няколко хеликоптера се задават откъм мъгливия хоризонт и се издигат в небето. Движат се в група и спират точно над нас. Фокусирам се върху онзи, който е най-отпред, завъртам го и отпращам назад. После го прихващам и го свалям със сила на земята, така че скоро няма да може да се издигне.
— Това трябва да са Федералните. Лазят ми по нервите почти толкова, колкото и могадорианците. Сигурно са тръгнали да ни търсят и са видели светлините ти! — крещи Девет.
Изпод капака на колата се показва куполът на оръдието. Девет се прицелва, после изстрелва няколко предупредителни изстрела първо вдясно от останалите хеликоптери, а после и вляво. Веднага щом стрелбата спира, те се снижават и започват да кръжат над нас. Смятам да елиминирам още един с телекинезата си, когато Девет излайва:
— Дръж под око пътя!
Поглеждам вляво от мене и виждам огромен облак от прах, който се носи над колона от черни коли. Бърни Косар лае и драска по вратата. Отварям я и той се превръща в огромен ястреб, който се издига към небето. Аз се втурвам към багажника на колата, удрям го силно с юмрук и той се отваря. Дръпвам ципа на един от саковете, измъквам четири автоматични пушки и пускам две от тях до вратата на Девет. От колоната в далечината вече се чуват изстрели и аз се покатервам върху колата. Докато се прицелвам, Девет продължава да обсипва с изстрели приближаващите се хеликоптери. С ъгълчето на очите си виждам как Бърни Косар връхлита странично върху един хеликоптер и сграбчва с ноктите си пилота. Дърпа го и се опитва да изтръгне със силния си клюн безопасния колан, който го държи към седалката. Най-после успява, издърпва пилота от кабината и го пуска на пясъка. Хеликоптерът полита надолу и при падането си избухва в пламъци. Колоната от черни коли заобикаля горящите останки, аз държа спусъците на двете пушки в ръцете си и се прицелвам в предните гуми на първите две коли. Това няма да спре конвоя, но поне ще ги забави.